„Алфа Рисърч“: Проектът на Радев води с 32,6%, около 3 млн. души заявяват готовност да гласуват

Национално представително проучване на „Алфа Рисърч“ очертава следната моментна картина на обществените нагласи две седмици преди официалния старт на кампанията за предсрочните парламентарни избори на 19 април:

Наблюдава се известен спад в електоралната мобилизация, чийто пик беше регистриран непосредствено след декемврийските протести и заявката на Румен Радев да напусне президентския пост, за да участва в изборите със собствен политически проект. Към края на февруари около 3 млн. души заявяват категорична готовност да отидат до урните.

Проучването отчита значителна преднина за проекта на Румен Радев, който събира 32,6% от гласуващите, пред ГЕРБ с 19,7%. „Продължаваме промяната – Демократична България“ е в отстъпление спрямо декември, но запазва третото място с 12,6%, следвана от „ДПС – Ново начало“ с 9,6% и „Възраждане“ с 6,4%. Това са и петте формации, които с най-голяма вероятност биха влезли в 52-рото Народно събрание. Две партии остават под изборната бариера от 4%, но близо до нея – БСП с 3,6% и МЕЧ с 3,5%.

Продължава и кризата на политическото лидерство. Доверието към повечето партийни лидери остава ограничено основно в рамките на собствените им симпатизанти. С изключение на Румен Радев, рейтингът на останалите лидери е отрицателен.

Силно начало в институционалната си роля отбелязва президентът Илияна Йотова. Тя стартира мандата си с 49% подкрепа – нива, сходни с началото на първия и втория президентски мандат на Румен Радев и характерни за институцията.

Темата за честността на вота остава в центъра на общественото внимание и продължава да разделя българите. Според проучването 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, докато 33% смятат, че ще бъдат по-нечестни. Въпреки това се наблюдава известно позитивно изместване – при предишни измервания изборите са били оценявани като по-нечестни в съотношение две към едно. Предизвикателството остава да бъде постигнат по-широк обществен консенсус, че изборите са свободни и че гласът на всеки гражданин е отчетен коректно.

Електорални нагласи

Избирателна активност

Гражданската енергия от протестите през декември и появата на нов политически проект доведоха до ръст в готовността за гласуване – приблизително 500 хил. повече в сравнение с предишните избори. През последните два месеца обаче редица събития – компроматни сблъсъци, затишие около новия политически проект на Румен Радев, общественият отзвук от казуса „Петрохан“ и споровете около промените в Изборния кодекс – отслабиха част от този ентусиазъм.

Наблюдава се малък, но отчетлив спад в декларираната готовност за участие във вота. Към момента около 3 млн. души заявяват твърдо намерение да гласуват (при приблизително 3,1–3,2 млн. през декември–януари). Дали тази тенденция ще се промени по време на предизборната кампания предстои да стане ясно, но отливът е сигнал, че недоверието и липсата на ясна перспектива отблъскват част от избирателите.

Подкрепа за политическите сили

Моментната картина на електоралните нагласи показва значителна преднина за партията на Румен Радев (по време на проучването не е използвано името „Прогресивна България“) – 32,6% от решилите за кого ще гласуват.

Електоралната подкрепа за новия политически субект идва от три основни групи: негласували на предишните избори, бивши симпатизанти на БСП и на „Възраждане“. В по-малка степен подкрепа идва и от избиратели на ИТН, МЕЧ, „Величие“, както и от периферията на ГЕРБ, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и други по-малки партии. Практически няма политическа сила, която да не губи част от своя електорат в полза на новия проект.

Разнородният профил на тези избиратели създава различни и често противоречиви очаквания към формацията – фактор, който може да бъде предимство по време на кампанията, но и потенциално предизвикателство за политическата ѝ устойчивост.

При ГЕРБ се запазва тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември, но партията на Бойко Борисов продължава да разчита на стабилно ядро от избиратели – 19,7%.

По-сериозна динамика се наблюдава при „Продължаваме промяната – Демократична България“. Подкрепата за коалицията, която след протестите достигна 17,8%, в момента спада до 12,6%. ПП–ДБ запазва по-високи резултати в столицата и големите областни центрове, но губи позиции в по-малките населени места, където електоралните нагласи са по-колебливи.

„ДПС – Ново начало“ запазва подкрепа от 9,6%. На предишните избори формацията показа способност да увеличава подкрепата си в последните дни на кампанията и в самия изборен ден – фактор, който не бива да бъде изключван и сега. Въпреки острия политически сблъсък на лидерско ниво, се наблюдава и известен отлив на симпатизанти към проекта на Румен Радев.

„Възраждане“ регистрира около 6,4% подкрепа. Загубите за партията са основно в периферията на нейния електорат – избиратели, които осигуриха разширяването ѝ след 2022 г. Възможни са и по-съществени колебания в подкрепата.

БСП и МЕЧ се намират близо до изборната бариера, но към момента остават под нея. И двете партии – особено БСП – губят избиратели в полза на проекта на Румен Радев. Обновяването в ръководството на левицата засега не носи автоматични електорални ползи. По-възрастните симпатизанти на БСП проявяват симпатии към Радев, а за по-младите избиратели партията остава слабо видима.

От настоящата моментна картина е твърде рано да се правят категорични прогнози за политическата ситуация след изборите. С навлизането на нов политически субект в надпреварата динамиката вероятно ще бъде по-голяма в сравнение с предишните избори, а размествания до последния момент не са изключени.

Ако се направи условна моментна проекция на бъдещия 52-ри парламент на база на сегашните нагласи, тя показва липса на ясно парламентарно мнозинство за една партия, необходимост от коалиция между поне три политически сили за квалифицирано мнозинство и потенциално съжителство на партии с различни ценностни позиции. Това обаче е само текуща картина, която в оставащите седмици до изборите може да претърпи както ограничени, така и съществени промени.

Отношение към президента Илияна Йотова

Въпреки че промяната на „Дондуков“ 2 не беше посрещната еднозначно, президентът Илияна Йотова запазва положителен баланс в институционалния рейтинг. Няколко седмици след като пое поста от Румен Радев, одобрението за нея е 49%, при 25% неодобрение и 26% неутрално отношение.

Най-силна подкрепа тя получава от симпатизантите на политическия проект на Румен Радев и от формации, които се очертават като негов електорален резерв – БСП, „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и ИТН. По-критично отношение се наблюдава сред привържениците на ГЕРБ, ПП–ДБ и други десни партии, докато избирателите на ДПС и АПС се открояват с по-неутрална позиция.