Белгийският премиер призова ЕС към преговори с Русия

Белгийският премиер Барт де Вевер призова Европейския съюз да започне преговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна. В интервю за белгийския вестник „Еко“ той заяви, че при липсата на възможност Москва да бъде принудена чрез военен или икономически натиск без пълна подкрепа от САЩ, остава единствено пътят на споразумението.

По думите му ефективен натиск върху Русия е възможен само при „100-процентова подкрепа“ от страна на САЩ, каквато в момента не е налице. Той дори отбеляза, че понякога Вашингтон изглежда „по-близо до Путин“, отколкото до Киев.

Де Вевер призова ЕС да получи ясен мандат от държавите членки, за да води преговори с Москва. Според него, без такъв мандат Европа рискува да остане извън процеса, докато САЩ договарят условия, които биха били неблагоприятни за европейските интереси. Той подчерта, че прекратяването на конфликта е в интерес на Европа, но предупреди, че това не трябва да става с наивност спрямо руския президент Владимир Путин. Премиерът настоя и за укрепване на отбраната, включително чрез превъоръжаване и засилване на източния фланг, като същевременно се търси постепенно нормализиране на отношенията с Русия и възстановяване на достъпа до по-евтини енергийни ресурси.

Изказванията му предизвикаха незабавни реакции както в Белгия, така и в Европейския съюз. Според „Политико“ те поставят на изпитание единството на управляващата коалиция и се разминават с твърдата линия на ЕС спрямо Москва след началото на пълномащабната война. Коментарите съвпадат и с период на висока популярност на Де Вевер в страната, което според анализатори може да обясни готовността му да повдигне чувствителната тема.

Темата за евентуални преговори с Русия вече разделя европейските лидери. В миналото за диалог са се изказвали фигури като Еманюел Макрон, Джорджа Мелони и Ксавие Бетел, докато страни като Германия, Полша и балтийските държави остават твърдо против подобен подход. Допълнително усложнение е фактът, че самият Кремъл не показва готовност за реални преговори с ЕС.

Белгийският външен министър Максим Прево направи разграничение между диалог и нормализиране на отношенията. Той подчерта, че разговори с Русия са част от дипломацията, но това не означава възстановяване на нормални отношения, особено при настоящите условия. Прево увери, че подкрепата на Белгия за Украйна остава непроменена и че въпросът за санкциите не стои на дневен ред преди евентуално мирно споразумение.

Критики дойдоха и от коалиционни партньори. Лидерът на партия „Напред“ Конър Русо заяви, че подобни позиции не са съгласувани в правителството и предупреди срещу идеи за връщане към зависимост от руска енергия. От партия „Християндемократи и фламандци“ също изразиха опасения, че подобен подход би осигурил допълнителни ресурси на Русия за водене на войната.

Реакции последваха и от други европейски страни. Шведският министър на енергетиката Еба Буш заяви, че отказът от руски енергийни ресурси е въпрос на морален избор, докато литовският външен министър Кестутис Будрис подчерта, че „няма нищо по-скъпо от евтиния руски петрол“. Европейската комисия също напомни за ангажимента на ЕС да прекрати зависимостта от руски енергийни доставки до 2027 г.

Впоследствие Де Вевер уточни позицията си, като заяви, че думите му са били преувеличени в публичното пространство. Той подчерта, че не става дума за отстъпки пред Москва, а за прагматичен подход, при който Европа трябва да участва активно в преговорния процес. Според него крайната цел след всеки конфликт е нормализиране на отношенията, но това трябва да стане при гаранции за сигурност и без компромис с интересите на Украйна и ЕС.