България остава последна в ЕС по индекс за национално богатство въпреки бързия напредък през последното десетилетие

Снимка: https://pixabay.com/bg/illustrations/пари-в-брой-пари-евро-плащане-6400251/

България се нарежда на 35-о място от общо 40 държави в Индекса на богатството на нациите (Wealth of Nations Index – WNI) за 2026 г. Страната е сред най-бързо развиващите се икономики през последното десетилетие, но въпреки това остава най-слабо представящата се държава в Европейския съюз. Основната причина е ниската оценка на публичния сектор и качеството на предоставяните от държавата услуги, се казва в прессъобщението на Института за пазарна икономика.

Индексът, изготвян от Варшавския институт за предприемачество в партньорство с 20 мозъчни тръста от различни държави, се публикува за шеста поредна година. Изследването обхваща 40 страни – всички членки на ЕС и ОИСР, както и Украйна.

Методологията на индекса прави разграничение между размера на частната икономика и ефективността на публичния сектор. Освен икономическите показатели, той оценява какво получават гражданите срещу данъците си в седем ключови области – отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.

България: бърз растеж, но слаби институции

През 2026 г. България достига общ резултат от 546 точки – с 13 повече спрямо предходната година, но без промяна в класирането. За последните 11 години страната е подобрила представянето си с близо 20%, което я поставя сред държавите с най-бърз напредък в дългосрочен план.

Въпреки това разликата спрямо останалите държави от ЕС остава значителна. Основният проблем е ниското качество на публичните разходи и услугите, които държавата предоставя на гражданите.

Според авторите на индекса най-слабите показатели на България са в сферите на околната среда, здравеопазването и образованието – области, засегнати от години на политическа нестабилност и отлагани реформи. За сметка на това отбраната и инфраструктурата се открояват като относително силни страни.

Докладът отбелязва още, че присъединяването към еврозоната и Шенген създава предпоставки за нова инвестиционна вълна. Частният сектор се представя по-добре от публичния, но растежът през последните години все по-силно зависи от потреблението, кредитирането и нарастващата преразпределителна роля на държавата.

Основни изводи за България

• 35-о място от 40 държави и последна позиция сред страните от ЕС.
• Сред най-слабо представящите се държави по отношение на качеството на публичните разходи.
• Най-сериозни предизвикателства: околна среда, здравеопазване и образование.
• Относително добри резултати в областта на отбраната и инфраструктурата.
• Сред държавите с най-бързо подобрение през последното десетилетие.

Тревожни тенденции в развитите икономики

Изследването отчита и по-широка негативна тенденция. В 27 от разгледаните 40 държави гражданите получават по-ниско качество на публичните услуги спрямо преди десет години, въпреки че бюджетните разходи продължават да нарастват.

Според авторите на индекса влошаването започва след пандемията от COVID-19. След период на подобрение до 2021 г. качеството на публичните услуги започва да спада в значителна част от анализираните държави. В същото време растежът на частния сектор се забавя приблизително наполовина, а в повече от десет икономики вече е отрицателен.

Лидери и догонващи икономики

Начело в класацията отново са Съединените щати, Норвегия и Швейцария, които съчетават силна частна икономика с ефективен публичен сектор и качествени държавни услуги.

Най-динамично развиващи се обаче остават икономиките от Централна и Източна Европа. Румъния е посочена като водещ пример, следвана от Хърватия, България и Гърция.

Специално внимание е отделено на Полша, която според доклада представлява своеобразен парадокс. Въпреки разрастването на публичния сектор икономическият растеж се забавя. Авторите свързват това с проблеми във върховенството на закона, увеличаваща се бюрократична тежест и недостатъчно успешни реформи в посока дерегулация. Допълнителен фактор е усложняването на данъчната система и нарастващата непредвидимост на данъчната политика.