Кирил Петков: Бюджет 2022г. е бюджет на растежа

Днес след заседанието на Министерския съвет премиерът Кирил Петков и министърът на енергетиката Александър Николов дадоха пресконференция. Заседанието е проведено онлайн, тъй като финансовият министър Асен Василев е диагностициран с COVID-19 и е под карантина.

Правителството прие проектобюджета за 2022 г. съобщи премиерът. Това е бюджет на растежа, посочи той. По думите му, инвестициите от държавния сектор ще са 5,8 процента от БВП; дефицитът без ковид мерките ще е 2,5 процента от БВП, а заедно с ковид мерките ще е 4,1 процента от БВП. Това означава че дефицитът финансира инвестициите, коментира Петков.

“Ще имаме безплатни детски градини, започвайки от април, ще инвестираме да няма пенсионер под линията на бедност. Поне за следващите 6 месеца ще имаме мерки за справяне с ковид и високите цени на тока”, заяви Петков.

Сметките за електричество, които ще са получат през февруари, ще включват компенсациите за декември и за януари, и ще са значително по-ниски, каза още Петков. Помощите за общините включват помощи за ток за учебните заведения, за детските градини и болниците, посочи премиерът.

Уволненията в “Булгаргаз” са за това, че хората там не са си изпълнили задачите по правилния начин и са причина за увеличението на цените на природния газ, допълни Кирил Петков.

Започва и работна група в която ще се обсъдят помощите за общините.

„Промяна на цената за бита няма. Остава компенсацията за бизнеса, за индустриалните потребители. Ще прегледаме ситуацията в общините. Това важи и за някои от университетите и общежитията”, каза министърът на енергетиката Александър Николов.

Компенсациите за газа за бита са високи, като в момента покриват 20% от разходите за битовите потребители – 42 лева за мегаватчас е много и покрива 30 процента от цената към битови потребители, изтъкна енергийният министър.

Държавата не е ефективен работодател и затова ще вземем мерки за повишаване на производителността на хората в администрацията, каза премиерът.

710 лева е най-ниското ниво на минимална работна заплата в ЕС. Производителността на българския работник е малко над 50 процента от средноевропейската, а минималната работна заплата е 27 процента от средноевропейската, отбеляза Петков в отговор на въпрос. Нашите работници са по-ефективни, отколкото им се плаща, подчерта той. Всички да работим за повишаваме на ефективността, защото не е нормално да поддържаме ниво от 710 лева минимална работна заплата, каза още Кирил Петков.