Властта в Иран се измества към военните след смъртта на Хаменей

След два месеца война със САЩ и Израел в Иран се наблюдава съществена трансформация на властовия модел – традиционната доминация на един върховен духовен лидер е заменена от по-колективно, но и по-твърдолинейно управление.

От създаването на Ислямската република през 1979 г. ключовите решения се концентрират в ръцете на върховния лидер. Убийството на аятолах Али Хаменей в началото на конфликта и издигането на неговия син Моджтаба Хаменей променят този модел. Макар формално да заема върховния пост, ролята на Моджтаба е по-скоро символична и легитимираща, отколкото реално управленска.

Според източници, запознати със ситуацията, реалната власт е преминала към тесен кръг от военни и представители на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), както и към Върховния съвет за национална сигурност. Именно тези структури определят военната стратегия и вземат ключовите политически решения.

Тази трансформация води до по-бавен и по-комплексен процес на вземане на решения. По думите на представител на пакистанското правителство, участващо като посредник в преговорите между Техеран и Вашингтон, отговорите от иранска страна често се бавят с дни, тъй като липсва единен център на власт.

Анализатори подчертават, че трудностите в преговорите със САЩ не се дължат толкова на вътрешни разногласия, колкото на дълбоките различия между позициите на двете страни. Вашингтон настоява за незабавно решаване на въпроса с ядрената програма, докато Техеран предлага поетапен подход и отлагане на тази тема.

Иранската делегация в преговорите се води от външния министър Абас Арагчи, към когото се присъедини и председателят на парламента Мохаммад-Багер Галибаф. Въпреки това, според източници, ключова роля играе командирът на КГИР Ахмад Вахиди, считан за основен фактор в преговорния процес.

Моджтаба Хаменей, който е тежко ранен в началото на военните действия, не се появява публично и комуникира чрез ограничен кръг съветници, основно от КГИР.

Вътрешнополитическият баланс в страната ясно се измества в полза на силовите структури. Влиянието на духовниците отслабва за сметка на военните, което според анализатори е предпоставка за по-агресивна външна политика и по-строг вътрешен контрол.

Експерти отбелязват, че Иран вече не избира между умерена и твърдолинейна политика, а между различни степени на твърдолинейност. Въпреки това системата остава консолидирана, без признаци на сериозни вътрешни разломи или обществен натиск.

Според наблюдатели стратегическите цели на иранското ръководство включват избягване на пълномащабна война, запазване на регионалното влияние – включително чрез контрола върху Ормузкия проток – и излизане от конфликта в по-силна позиция.

Промените в Техеран се разглеждат като дълбок структурен преход – от доминирана от духовенството система към управление, в което водеща роля играят военните и службите за сигурност.

Източник: Българска телеграфна агенция