Войната парализира иранската икономика: фабрики затварят, милиони работни места са застрашени
Снимка: БТА/АР
Прочутото иранско производство на килими почти е спряло. Мандрите трудно намират опаковки за продукцията си, а големи стоманодобивни заводи – доскоро двигател на икономиката – са преустановили работа. Стотици хиляди са загубили работата си, а милиони други са изложени на риск, съобщава Асошиейтед прес.
След повече от пет седмици бомбардировки от страна на САЩ и Израел са засегнати хиляди предприятия. Щетите се отразяват на цялата икономика и водят до вълна от съкращения, докато цените на основни стоки растат рязко. Само за седмица пилешкото месо е поскъпнало със 75%, а говеждото и агнешкото – с 68%. Много млечни продукти са удвоили цените си.
Ситуацията се утежнява от американската блокада на иранските пристанища, която прекъсва значителна част от вноса и износа, включително на петрол – ключов източник на приходи за страната.
Икономическото напрежение вече е предизвиквало масови протести преди войната и има риск недоволството отново да изведе хората по улиците.
В същото време Техеран разполага със стратегически лост – контрола върху Ормузкия проток. Иранските власти заявяват, че ще осигурят свободно преминаване през него само при прекратяване на блокадата и военните действия.
По официални данни страната е загубила поне 1 милион работни места пряко заради конфликта, а според икономисти между 10 и 12 милиона са изложени на риск – приблизително половината от работната сила.
Военните удари са засегнали около 20 000 фабрики – близо 20% от производствения капацитет. Сред тях е и най-големият фармацевтичен комплекс „Тофиг Дару“, както и предприятия в химическата, алуминиевата и циментовата индустрия.
Особено тежко е положението в стоманодобивния и нефтохимическия сектор. Големи производители като „Мобараке стийл“ и „Хузестан стийл“ са спрели работа, а над 50 нефтохимически комплекса са затворени. Това води до сериозни сътресения в редица индустрии – от строителството до производството на опаковки за храни.
Допълнителен натиск оказват ограниченият интернет и прекъснатите търговски връзки, включително с Обединените арабски емирства, откъдето идва значителна част от вноса.
Секторът на килимарството също е тежко засегнат – около 80% от производителите в Кашан са прекратили дейността си, а износът практически е спрял.
Бизнесът отчита сериозни загуби. Строителството е почти замразено, а цените на основни суровини като стоманата са се увеличили повече от два пъти. Много компании съкращават персонал и спират проекти.
Въпреки това икономисти отбелязват, че Иран е изградил известна устойчивост благодарение на дългогодишните санкции. Част от търговията се пренасочва към сухопътни маршрути и Каспийско море, а страната разполага с резерви от ключови ресурси за няколко месеца напред.
Перспективите за възстановяване обаче зависят основно от евентуално премахване на международните санкции. Без такова развитие икономическото възстановяване остава несигурно.
