Гражданите ще могат да закупуват ДЦК без такси и комисионни

Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“ (ПБ), със 181 гласа „за“, без нито един „против“ и девет „въздържал се“. В същото време депутатите отхвърлиха законопроекта на ГЕРБ-СДС, който получи 44 гласа „за“, седем „против“ и 144 „въздържал се“.

Предложенията на „Прогресивна България“ въвеждат правна рамка за определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа (ДЦК). Промените целят и прецизиране на режима за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на държавен дълг.

В мотивите към законопроекта се посочва, че съгласно Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност за всички държавни ценни книжа, емитирани след въвеждането на еврото в България и с първоначален срок на падеж над една година, ще се прилагат стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на Европейския съюз.

Тези клаузи дават възможност условията по емитираните държавни ценни книжа да бъдат променяни по предложение на министъра на финансите и след решение на Министерския съвет.

Законопроектът предвижда още министърът на финансите да може да емитира ДЦК, предназначени специално за инвеститори – физически лица. За тях няма да се дължат такси и комисиони при първичното придобиване на ценните книжа, като разходите ще бъдат за сметка на държавния бюджет.

Предвижда се също изграждането на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа.

Отхвърленият законопроект на ГЕРБ-СДС също предвиждаше ежегодно емитиране на ДЦК за физически лица при равнопоставен и недискриминационен достъп. В него беше заложено създаването на електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на държавни ценни книжа без участието на първични дилъри, както и възможност те да бъдат записвани, заплащани и обратно изкупувани чрез „Български пощи“.

По време на дебатите Константин Проданов (ПБ) посочи, че общият размер на депозитите в българската банкова система възлиза на около 98 млрд. евро, като приблизително 60% от тях са средства на домакинствата.

„Средната доходност по държавните ценни книжа за петгодишен период е над 3%. Ако българските граждани инвестират в ДЦК, доходността остава в страната и капиталът се задържа в българската икономика“, аргументира се Проданов.

От трибуната Цончо Ганев („Възраждане“) възрази срещу предложението. Той заяви, че според данни на Националната агенция за приходите към края на миналата година 34% от българите са работили и плащали данъци върху минимална работна заплата.

„Сега им казваме да купуват държавни ценни книжа, за да покриваме липсите в бюджета“, коментира Ганев.

Стефан Белчев (ПБ) отбеляза, че през 2020 г. депозитите на населението в търговските банки са били около 93 млрд. лева, докато през 2026 г. те вече достигат приблизително 98 млрд. евро.

„Не виждам нищо лошо част от тези средства да бъдат насочени към икономиката на страната“, заяви той.

Владислав Панев (ДБ) подкрепи законопроекта с аргумента, че подобна мярка може да ограничи ликвидността в потреблението и съответно да намали натиска върху цените.

Мартин Димитров (ДБ) постави въпроса кога ще бъде готова предвидената електронна платформа за търговия с ДЦК. В отговор Константин Проданов заяви, че между първо и второ четене може да бъде обсъден конкретен срок за нейното изграждане.

„Предложете конкретен срок между двете четения и ще го обсъдя с Министерството на финансите“, каза Проданов.