Гълъб Донев: Бюджетът за 2026 г. е бюджет на реалността, истинските политики ще се видят през 2027 г.

Проектът на държавния бюджет за 2026 г., който ще бъде внесен в Народното събрание на 1 юли, е „бюджет на реалността“. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

По думите му това не е бюджетът, който хората очакват, тъй като в него не са заложени новите политики на настоящото управление. Те ще намерят отражение в бюджета за 2027 г.

Донев посочи, че към момента вече е изминала половината от годината, а бюджетът фактически се изпълнява още от 1 януари. Той припомни, че до 7 май страната е била управлявана от две различни правителства – на Росен Желязков и на Андрей Гюров, които освен че са работили по т.нар. удължителен закон, са поели и допълнителни финансови ангажименти за над 1,1 млрд. евро.

„Това, което ще бъде разгледано в Народното събрание, е бюджетът на реалността – с цифрите такива, каквито са. Независимо дали това се харесва на политиците, трябва да си зададем въпроса кой носи отговорност за състоянието на публичните финанси и защо, въпреки заложените мерки, дефицитът е 5,7% от БВП, а не 3% или по-малко“, заяви финансовият министър.

Според него именно предишните управления трябва да дадат отговор на тези въпроси.

Донев подчерта, че правителството се стреми да възстанови нормалността в публичните финанси, така че държавата да функционира в предвидима икономическа среда, а бизнесът да не бъде изненадван от решения, взети „от днес за утре“.

„Това е гаранцията, която искаме да дадем на хората и бизнеса, но тя ще бъде реализирана с бюджета за 2027 година“, каза той.

Министърът заяви още, че коалиция „Прогресивна България“ не реализира собствени политики чрез бюджета за 2026 г.

„Единственото, което правим, е да довършим вече започнати политики, наследени от предишните управления, които доведоха до настоящото състояние на свръхдефицит“, посочи Донев.

По думите му целта е в рамките на година или година и половина държавните финанси да бъдат стабилизирани, така че да осигуряват предвидимост, устойчивост и условия за по-висок икономически растеж.

Той обясни, че правителството съзнателно не предприема рязко свиване на бюджетния дефицит, тъй като подобна мярка би ограничила икономическата активност.

„Това е нож с две остриета – дали да намалим дефицита рязко, или да оставим икономиката да работи, така че чрез по-висок растеж да постъпват повече приходи в бюджета“, каза финансовият министър.

Административна реформа

Според Донев България се нуждае от сериозна административна реформа, която да бъде реализирана след задълбочен функционален анализ.

Той подчерта, че реформата трябва да отчете развитието на дигитализацията и електронното управление през последните години и да доведе до по-качествени услуги за гражданите и бизнеса, както и до намаляване на административната тежест.

Осигурителни прагове

Коментирайки част от мерките, предвидени да влязат в сила от 1 август, Донев посочи, че максималният осигурителен доход ще бъде увеличен с 130 евро.

По думите му това ще има минимално отражение върху нетните доходи, но ще доведе до по-високи обезщетения при болест, майчинство, трудова злополука и пенсиониране.

„От увеличаването на минималния и максималния осигурителен доход печелят осигурените лица“, подчерта министърът.

Таван на възнагражденията в държавните предприятия

Донев съобщи още, че в държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50% от капитала, ще бъде въведен таван на възнагражденията на изпълнителните директори и членовете на управителните органи.

Като пример той посочи ВиК дружествата.

„Не е нормално всяко лято да говорим за безводие, амортизирана инфраструктура и режим на водата, а същевременно ръководствата на тези дружества да получават високи възнаграждения“, заяви финансовият министър.

Подобен подход ще бъде приложен и към държавните горски предприятия.

Технически грешки в бюджета

Министърът уточни, че информацията за значително увеличение на възнагражденията в Комисията за енергийно и водно регулиране и Агенцията за ядрено регулиране се дължи на техническа грешка, която вече е коригирана.

По думите му същото важи и за числата, заложени в бюджета на съдебната власт, където неточността е възникнала вследствие на грешка, допусната от Висшия съдебен съвет.

Винетни такси

Финансовият министър защити и планираното увеличение на винетните такси.

По думите му тол системата и винетките са създадени, за да осигуряват финансиране за поддръжката на пътната инфраструктура, но към момента това не се случва.

Донев припомни, че през миналата година част от пътните такси са били задържани на по-ниски нива с цел изпълнение на критерия за инфлация при присъединяването към еврозоната.

„Сега е нормално тези размери да бъдат възстановени. Увеличението с около 30% означава средно около 1,20 евро на месец за годишна винетка“, каза той.

Възпоменателната евромонета

По повод проекта за българската възпоменателна евромонета, посветена на българската азбука, Донев заяви, че при подготовката ѝ са били пропуснати част от процедурните етапи, предвидени в европейските правила.

Той обясни, че при наличие на спор между две държави процедурата не може да продължи, докато не бъде постигнато взаимно съгласие.

„Ако двете страни не намерят компромис, България няма да може да отсече тази възпоменателна монета“, каза министърът.

За протестите

Вицепремиерът заяви, че правителството не се притеснява от протести.

По думите му кабинетът поддържа постоянен диалог както със синдикалните организации, така и с работодателските структури.

„Всички мерки, които засягат определени категории работещи, се обсъждат с техните национално представителни организации“, подчерта Донев.