Дронът с експлозив край украински самолет в Лайпциг и опасения от руски атаки са водещи теми в западния печат

Откриването на дрон с експлозив край украински товарен самолет на летището в Лайпциг и възможните форми на руска намеса и атаки срещу Запада са сред водещите теми в западния печат.

Великобритания

Дронът с експлозив, открит в сряда на летището в Лайпциг, не се е взривил, но фактът, че е успял да проникне в охраняваната зона в близост до украински товарни самолети, поражда сериозни опасения за сигурността на международната авиация, пише в. „Гардиън“.

Произходът на устройството все още не е установен, но първоначално събраните данни насочват към възможен организиран от Русия заговор, отбелязва изданието. Това е първият подобен случай, при който безпилотен летателен апарат с експлозив е открит в Европа, далеч от украинската граница.

Снимки, публикувани в германски медии, показват квадрокоптер с дизайн, използван във войната в Украйна, към който е прикрепен пакет. Дронът е бил на няколко метра от украински товарен самолет „Антонов“ с разпознаваема жълто-синя маркировка.

Полицията в германската провинция Саксония потвърди, че дронът е „носил неустановено експлозивно устройство“ и е бил открит от служител в охраняваната зона за товарни полети близо до южната писта на летището.

Според германски медии прикрепеният към дрона боеприпас е съдържал мощно взривно вещество и пластичен експлозив. Устройството не е избухнало заради дефектен детонатор. В. „Лайпцигер Фолксцайтунг“, цитиран от „Гардиън“, съобщава за до 800 грама взривно вещество, което би могло да причини значителни щети на самолет.

Летището в Лайпциг е чувствителен обект. То е европейска база на украински самолети „Антонов“, използвани за превоз на тежки товари. Съоръжението се използва също от НАТО и германските военни за транспорт, както и от компанията DHL. Присъствието на украински товарни самолети предполага, че летището може да има значение и за доставките за Киев.

НАТО заяви лаконично, че е запознато с инцидента. Според „Гардиън“ случаят повдига въпроси за способността на западния алианс да предотвратява проникването на дронове в стратегически обекти.

Литва се опасява, че руският президент Владимир Путин може да планира удар под „фалшив флаг“ срещу балтийските държави след серията от скорошни нарушения на въздушното пространство по източната граница на Европа, пише „Индипендънт“.

Литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви, че страната разглежда възможността Москва да използва произведени в Украйна дронове за извършване на провокации в региона.

„Литовското разузнаване работи, събираме информация и наблюдаваме“, каза той пред журналисти във Вилнюс. По думите му трябва да бъде засилена защитата на критичната инфраструктура.

Каунас посочи, че литовската армия и службите за сигурност следят ситуацията, но увери, че към момента няма пряка заплаха за страната.

САЩ

Нови оценки на американското разузнаване сочат, че Владимир Путин може да се опита да тества решимостта на НАТО чрез ограничено нападение срещу страна от алианса през следващите години, пише „Уолстрийт Джърнъл“.

Докладите разглеждат различни възможни сценарии – от кибератаки до използване на необозначени въоръжени групи или ограничени нахлувания на територията на държави от източния фланг на НАТО.

По-ранните американски оценки предполагаха, че Путин ще избягва директна провокация срещу страна от алианса, докато продължава войната в Украйна. Според актуализираните оценки тази позиция се е променила по-рано тази година на фона на нарастващия натиск върху Русия.

Украинските дронове нанасят все повече щети на руските сили и петролната индустрия, докато руската армия постига ограничен напредък при значителни загуби.

Според американското разузнаване Путин, подложен на натиск на бойното поле и в страната да постигне победа, може да стане по-опасен, ако се почувства притиснат. Потенциалната цел на подобен ход би била да се създаде разцепление в НАТО.

Скорошни действия на Москва вече предизвикват тревога. „Уолстрийт Джърнъл“ припомня случая с паднала руска крилата ракета в Полша, както и навлизането на руски дронове в румънското въздушно пространство, включително на дрон, който се е разбил в жилищен блок.

Американското разузнаване определя възможния период за подобен руски ход между тази есен и 2029 г. Вероятността за ограничено сухопътно нахлуване остава ниска, но според актуализираните оценки може да нараства с времето.

В. „Вашингтон пост“ определя открития в Лайпциг дрон с експлозив като „нова форма на заплаха“.

Германските власти все още не са обвинили официално Русия за инцидента. Западни държави обаче смятат Москва за отговорна за кампания от саботажи и разрушителни действия в Европа, целяща да подкопае подкрепата за Украйна и да дестабилизира европейските държави.

Русия е обвинявана в организиране на палежи на складове, използване на дронове и опити за убийства на противници в чужбина, както и в кражба на отбранителни технологии и кибератаки срещу критична европейска инфраструктура, припомня изданието.

Франция

Френски кандидати за президентските избори през 2027 г. също са станали обект на предполагаема руска намеса, пише в. „Монд“.

Само за десет дни Едуар Филип, Рафаел Глюксман и Габриел Атал съобщиха, че са били мишени на руски дезинформационни операции.

В края на юли мрежата „Сторм-1516“ разпространи слухове за здравословното състояние на Филип. Смята се, че същата мрежа е свързана с руското военно разузнаване и е създала и разпространила дипфейк, имитиращ гласа на журналиста Едви Пленел, с цел да разпространи твърдения за корупция около Глюксман. Срещу Атал са били използвани фалшиви профили, свързвани с мрежата „Матрьошка“.

След предупреждения от Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност – държавния орган, който координира френските усилия срещу дезинформацията – Глюксман и Атал осъдиха опитите за намеса.

Според „Монд“ вероятната цел е била да се предотврати разпространението на слуховете и едновременно с това да се засили публичният образ на двамата политици по международни въпроси.

Подходът обаче крие рискове. Прекомерното внимание към подобни кампании може да работи в полза на руските структури за влияние. Ако постоянно се акцентира върху дезинформационните операции, съществува опасност да останат незабелязани по-сериозни и по-умело организирани опити за намеса.

Според „Монд“ друга цел на Кремъл е да създаде усещане за собственото си всемогъщество и едновременно с това да подкопае доверието в обществения дебат.

Затова при някои груби и очевидни фалшификации най-разумната реакция може да бъде липсата на публичен отговор. Това не означава бездействие от страна на държавата – зад кулисите френските и европейските власти продължават разследванията, които водят и до санкции срещу пропагандисти и техните мрежи.

„Не храни трола“ – добре познат принцип от ранната интернет култура, според който провокациите не трябва да получават излишно внимание – остава един от разумните подходи към подобни повтарящи се кампании, заключава „Монд“.