Дрон индустрията възрази срещу минимални санкции от 15 000 евро за нарушения

Снимка: https://www.pexels.com/photo/high-tech-drone-hovering-in-the-sky-33201792/

Асоциация „Обединено Дрон Общество“ и още 14 организации от авиационния сектор, сферата на дроновете, роботиката и други общности публикуваха позиция до министъра на транспорта и съобщенията, в която възразяват срещу предложеното от народни представители увеличение на долната граница на административните санкции по Закона за гражданското въздухоплаване. Позицията е изпратена и до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ в рамките на общественото обсъждане на проекта за изменение и допълнение на закона, съобщиха от ПР Агенция Кросроудс България.

Организациите подкрепят целите на законопроекта, свързани с повишаване на безопасността, привеждане на националната уредба в съответствие с правото на Европейския съюз и по-ефективното прилагане на санкциите. Възражението им обаче е срещу рязкото увеличаване на минималния размер на глобите и имуществените санкции. С новото предложение санкциите за всички видове нарушения, свързани с дронове, се увеличават и се предвижда да бъдат в диапазона от 15 000 до 50 000 евро.

Според представителите на Асоциация „Обединено Дрон Общество“ подобен подход ще ограничи възможността всеки случай да бъде преценяван според реалната му тежест и може да възпрепятства развитието на този перспективен сегмент на иновациите в България. Една и съща санкционна разпоредба може да обхване както нарушения, при които е създадена реална опасност за въздушното движение, така и формални административни пропуски без вредни последици и без риск за трети лица.

Затова основното предложение в позицията е долната граница на санкциите по чл. 143, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване да остане в действащия си размер, а увеличението да бъде приложено само към горната граница. За състава, свързан с безпилотните въздухоплавателни средства, организациите посочват като примерен вариант вместо диапазона „15 000 – 50 000 евро“ да бъде запазен диапазонът „1 500 – 50 000 евро“.

„Смятаме, че така тежките нарушения ще могат да бъдат санкционирани значително по-строго, без леките случаи да бъдат наказвани с несъразмерно висок минимум“, коментира Антон Пулийски, председател на „Обединено Дрон Общество“.

В позицията се обръща специално внимание на операторите на безпилотни въздухоплавателни средства. Режимът за дронове е свързан с множество административни изисквания, географски зони и временни ограничения на въздушното пространство, които често се променят и се публикуват по различни канали.

„В тази среда могат да възникнат нарушения с ниска степен на обществена опасност – например пропуск при подновяване на регистрация, неправилна преценка за временна зона или първо нарушение от регистриран оператор, който веднага преустановява полета“, посочва Пулийски.

Според организациите при такива случаи драстично завишената минимална санкция би била непропорционална. Тя може да засегне особено тежко физически лица, сред които фотографи, любители, видеооператори, спортисти, авиомоделисти и други. Застрашени са и микропредприятия, при които размерът на минималната глоба може да бъде съизмерим с годишния оборот или дори да го надхвърля.

В становището се посочва и друг риск – прекалено високият минимален праг може да демотивира регистрацията и легалната експлоатация на дронове. Така част от операторите могат да останат извън обхвата на контрола, което би намалило прозрачността, вместо да повиши безопасността.

Организациите приемат, че по-високата горна граница е необходим инструмент при сериозни случаи – когато има реална опасност за безопасността на въздухоплаването, повторни или системни нарушения, умишлено неспазване на правилата или нарушение от субект със значителен икономически капацитет.

Те настояват законът да прави ясна разлика между тежко нарушение и административен пропуск. Според тях запазването на по-ниска долна граница и увеличаването на горната граница е по-балансиран подход, защото позволява строги санкции там, където има реален риск, и справедлива индивидуална преценка при по-леките случаи.

В позицията се отбелязва още, че към момента липсва достатъчна фактическа и статистическа обосновка за увеличаването на минималния размер на санкциите. Организациите посочват, че не са представени данни за броя на регистрираните оператори на безпилотни въздухоплавателни средства, броя на съставените актове и наказателните постановления, както и за броя и характера на инцидентите, свързани с дронове.

Като възможни решения те предлагат диференциране на санкциите според категорията на операцията, предупреждение като първа мярка при първо нарушение без вредни последици, изрична гаранция за прилагане на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, пълна предварителна оценка на въздействието и отделен, по-нисък праг за физически лица, извършващи нестопански полети.

Организациите заявяват готовност за експертен диалог и настояват позицията им да бъде разгледана в рамките на общественото обсъждане.