Експерти: Демографският спад и липсата на семейна политика застрашават бъдещето на България

Как България може отново да достигне население от девет милиона души и какви са основните проблеми, свързани с майчинството, обсъдиха експерти на дискусия в София, организирана от „Продължаваме промяната“ (ПП). Темата на форума беше „Млади семейства и доходи“.

Доц. Калоян Цветков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ посочи, че демографската динамика в страната през последните 25 години се характеризира с траен спад на населението – с около 1,5 млн. души, или средно с приблизително 60 хил. души годишно. По думите му в някои общини все пак има концентрирано младо население и положителен естествен прираст. След 2010 г. обаче се наблюдава устойчиво нарастване на смъртността, което е сред най-сериозните демографски проблеми у нас, отбеляза Цветков. Той допълни, че раждаемостта в България е над средната за Европейския съюз и е в нормални граници в световен мащаб. Областите Сливен, Ямбол, Пазарджик и Ловеч са с по-висок коефициент на фертилност. Средната възраст за раждане на първо дете в страната е около 28–29 години. Все по-тревожен остава проблемът с репродуктивното здраве – около 150 хил. двойки имат репродуктивни затруднения, каза още Цветков и подчерта значението на възрастовата структура на населението.

По думите му разликата между средното ниво на смъртността в ЕС и в България надхвърля 5 промила, което е сериозен проблем, свързан основно със здравната система и социалните условия на живот. Най-негативни показатели се отчитат в Северозападна и Северна централна България, както и в районите на Сакар и Странджа. Част от смъртността в страната е предотвратима, но настоящата ситуация не очертава оптимистична перспектива, посочи Цветков, като акцентира и върху разминаването между демографските процеси и икономическото развитие.

Доц. Борис Казаков от Българската академия на науките припомни, че според актуалните данни в последните години в България се установяват повече хора, отколкото напускат страната. Дори това положително миграционно салдо обаче не променя факта, че населението е силно застаряващо – около една четвърт от българите са на възраст над 60 години. Най-много деца се раждат от майки с по-ниски доходи, посочи Казаков и допълни, че прогнозите сочат населението на страната да спадне до пет–шест милиона души към 2040 г.

Народният представител от ПП Венко Сабрутев обобщи, че при запазване на настоящите тенденции около 70% от територията на България може да се превърне в „демографска пустиня“ до 2040 г.

Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа“ постави акцент върху проблемите на работещите майки. Проучване на фондацията от миналата година сред 335 майки в София показва, че най-често те имат едно дете, самите са на възраст над 31 години и са със сравнително високи доходи. Две деца имат 43% от участничките. Според Панайотова това показва, че жените в България възприемат работата като неразделна част от ролята си на майки. Основните им нужди са свързани с гъвкаво работно време и възможности за квалификационно обучение.

Бившият социален министър Иванка Шалапатова заяви, че ключов въпрос е промяната на фокуса на политиките към благосъстоянието на човека. По думите ѝ в България липсва цялостна семейна политика, а стратегия за детето не е приемана от седем години. Ако се търси устойчиво демографско развитие, е необходимо овластяване на младите хора, както и активна политика за хората в пенсионна възраст, включително дигитална подкрепа, по-добро качество на живот и възможности за обществена активност. Социалната политика у нас се осъществява некоординирано със здравната и образователната, допълни тя.

Илиана Балабанова от гражданския сектор подчерта, че домашното насилие е част от всекидневието и за съжаление и в тази сфера липсва последователна политика.

Председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров акцентира върху недостига на яслени групи в София, причинен основно от липсата на медицински сестри. Средната възраст на персонала в яслите е около 60 години, а млади специалисти трудно се привличат. По тази причина 34 яслени групи са били закрити и преобразувани в детски градини. По думите му, ако сегашните служители се пенсионират, броят на неприетите в ясли деца може да достигне 2230 през следващите години. Петров посочи, че проблемът се задълбочава и от остаряла нормативна база, както и от забавени държавни плащания по инвестиционни програми за детски градини и училища. Демографска политика се прави с конкретни решения, терени и модерни подходи, подчерта той.

Председателят на ПП Асен Василев заяви, че освен финансовите стимули трябва да се обърне внимание и на други фактори – гъвкаво работно време и грижа за децата през летните месеци. Според него ключовият въпрос е как се разходват средствата и дали са правилно разпределени. Василев посочи, че като финансов министър не е увеличавал директните помощи за деца, но данъчното облекчение за млади родители е било повишено 30 пъти.