Ескалация в Близкия изток: Израел удря Бейрут, Иран отвръща

Израел започна снощи масирани удари по южните предградия на Бейрут, само няколко часа след като израелските въоръжени сили наредиха на цялото население в района – над 500 000 души – незабавно да се евакуира, съобщава британският вестник „Гардиън“.

Според изданието това представлява сериозна ескалация на израелската офанзива в Ливан. Тя започна, след като в понеделник „Хизбула“ изстреля ракети и дронове срещу Израел при поредното разширяване на конфликта в Близкия изток.

Израелският министър на отбраната Израел Кац заяви, че решението за убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей е било взето още през ноември – много преди провала на преговорите за иранската ядрена програма, който според американския президент Доналд Тръмп е довел до атаката на САЩ срещу Иран, пише „Гардиън“. Коментарът на Кац вероятно ще засили критиките срещу Тръмп, че е позволил Израел да въвлече Вашингтон в мащабен конфликт в Близкия изток, отбелязва вестникът.

Въздушната кампания на САЩ и Израел срещу Иран е елиминирала най-висшите фигури от политическото и военното ръководство на Ислямската република, но засега няма признаци това да е отслабило властта на режима, пише „Вашингтон пост“, позовавайки се на европейски, арабски и американски представители, запознати с оценките на разузнавателните служби.

По думите им Иран е бил подготвен за подобен конфликт. Командните структури, създадени да функционират дори при ликвидиране на висшето ръководство, до голяма степен са останали непокътнати. Това е позволило на Техеран да започне ответни удари срещу Израел, Катар и Бахрейн само часове след първите американски атаки.

Въпреки мащаба на разрушенията в Иран и интензивните удари, засега няма данни за сериозни разногласия в ръководството на режима или за масови протести сред населението, отбелязва изданието.

„Те разбират, че няма да могат да победят най-силната армия в света и затова вероятно ще се опитат чрез асиметричен военен отговор да нанесат възможно най-големи щети, за да принудят САЩ да потърсят деескалация“, заявява европейски официален представител, цитиран от „Вашингтон пост“. По думите му Иран дава приоритет на удари срещу държави от Персийския залив с цел да ги накара да окажат натиск върху Вашингтон за изход от конфликта.

Дали американският президент, който по време на предизборната си кампания обещаваше по-изолационистка външна политика, е постъпил правилно, въвличайки САЩ в конфликт с неясен край в Близкия изток, е сред най-обсъжданите теми сред американските анализатори, коментатори и журналисти, откакто в събота бяха нанесени първите удари по Техеран, пише британският „Телеграф“.

Политически стратези предупреждават, че войната с Иран може да отвлече вниманието на Тръмп от вътрешната политика и че той трябва да се съсредоточи върху предстоящите междинни избори в САЩ, посочва изданието.

Част от неговите поддръжници тълкуват политиката „Америка на първо място“ като обещание за прекратяване на войните в чужбина и някои от тях поставят под съмнение решението му да започне военна операция срещу Иран, отбелязва „Телеграф“.

Междувременно „Ню Йорк таймс“ съобщава в свое разследване, че американските сили са атакували цели близо до Ормузкия проток по същото време, когато е нанесен удар по начално училище в иранския град Минаб. Според изданието най-вероятно САЩ са отговорни за атаката.

Американски представители потвърждават в публични изявления, че в деня на удара американски самолети са изпълнявали мисии в района, където се намира училището.

„Ню Йорк таймс“ цитира военния анализатор Уес Брайънт, бивш старши съветник по въпросите на цивилните жертви в Пентагона, който смята, че всички сгради в района на Минаб, включително училището, са били поразени с „перфектни и прецизни“ удари. Според него най-вероятното обяснение е, че училището е било погрешно идентифицирано като цел и американските сили са атакували обекта, без да знаят, че там може да има голям брой цивилни.

Ако се потвърди, че бомбата, поразила училището, е американска, вероятно ще възникнат въпроси дали ударът е бил резултат от грешка или от използване на остаряла разузнавателна информация, отбелязва изданието.

„Военните са длъжни да проверяват статута на целите си, за да се уверят, че няма да пострадат цивилни“, заявява Янина Дил, експерт по военните закони от Оксфордския университет. Според нея неизпълнението на това задължение може да представлява нарушение на международното право.