Западни медии: Победата на Йотова може да промени външнополитическия курс на България

Снимка: БТА

Вторият тур на президентските избори в България привлече вниманието на водещи западни издания. „Файненшъл таймс“, германското списание „Шпигел“ и американският „Вашингтон пост“ поставят акцент върху отношенията на страната с Русия, подкрепата за Украйна и последиците от победата на Илияна Йотова за политическия баланс в България.

Британският „Файненшъл таймс“ определи Йотова като политик, близък до Русия, а победата ѝ – като събитие, което може да затвърди промяната във външнополитическата позиция на София по отношение на Украйна.

Великобритания: „Файненшъл таймс“ поставя акцент върху отношенията с Москва

Британският вестник припомня биографията на 62-годишната Илияна Йотова, която е бивш журналист и евродепутат. В продължение на девет години тя беше вицепрезидент на Румен Радев, който през януари напусна президентския пост, за да участва в парламентарните избори.

След убедителната победа на „Прогресивна България“ Радев оглави правителството, което според изданието сложи край на продължителния период на политическа нестабилност в страната.

„Файненшъл таймс“ отбелязва, че победата на Йотова може да затвърди промяната в позицията на България спрямо Украйна. Вестникът припомня обещанието на Радев да прекрати износа на оръжие за Киев, както и реакцията на правителството след атаките срещу търговски кораби в Черно море.

Според изданието в последните дни на кампанията Йотова е засилила посланията си за диалог с Москва и се е представила като „президент на мира“.

Британският вестник обръща специално внимание на атаките с дронове срещу търговски кораби край българското и румънското крайбрежие. Отбелязва се, че войната в Украйна се приближава до водите на НАТО, а последният поразен контейнеровоз е превозвал опасни товари.

Изданието припомня и изказванията на Румен Радев, че Русия може да стои зад нападенията, като същевременно отбелязва, че правителството му не е предприело конкретни ответни мерки.

„Файненшъл таймс“ коментира и ниската избирателна активност. Вестникът цитира представителя на социологическата агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков, според когото центристки настроените избиратели са били по-склонни да подкрепят Андрей Гюров, но тази група е била по-малобройна.

Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външни отношения, коментира пред изданието, че стотиците хиляди протестиращи, които са излезли по улиците и са довели до падането на предишното правителство, не са се мобилизирали за президентските избори.

„Те знаят, че новите лидери няма да могат да изведат България от ЕС или НАТО и вече не се интересуват от геополитиката“, посочва Чернева.

Според нея, след като разполага с абсолютно мнозинство в парламента и с подкрепата на президента, Румен Радев ще има възможност да прокара своята антикорупционна програма и да предприеме отдавна отлаганата реформа на съдебната система.

„Остава да се види дали може да му бъде поверена тази задача. Той има чудесна възможност и голяма отговорност“, казва Чернева.

Германия: „Шпигел“ вижда сблъсък на две визии за България

Германското списание „Шпигел“ поставя президентските избори в контекста на войната в Украйна и атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море.

Изданието определя Илияна Йотова като политик, близък до Русия, а Андрей Гюров – като прозападен кандидат. Според публикацията изборът има важно значение за бъдещия външнополитически курс на България и отношението ѝ към Москва.

„Шпигел“ припомня изявлението на Йотова след гласуването, че е дала вота си за „силна България в силна Европа“, която да бъде суверенна в решенията си. Същевременно изданието отбелязва несъгласието ѝ с военната помощ за Украйна и призивите ѝ за диалог с Москва.

Гюров, от своя страна, заяви, че е гласувал за „една сигурна, стабилна и европейска България“.

Германското издание обръща внимание и на телевизионния дебат между двамата кандидати, по време на който Гюров обвини Йотова, че не е посочила изрично Русия като отговорна за атаките срещу плавателни съдове в Черно море.

Според „Шпигел“ през октомври четири търговски кораба са били поразени от дронове край българското крайбрежие. Изданието посочва, че 21 души са в неизвестност и вероятно са загинали. Румен Радев е извикал руския посланик, но не е назовал официално виновник за нападенията.

Германското списание припомня и решението на правителството да спре доставките на оръжие от запасите на българската армия за Украйна и последвалото оттегляне на страната от международната „коалиция на желаещите“. Въпреки това българската оръжейна индустрия продължава да доставя продукция за Киев.

„Шпигел“ цитира и политолога Теодор Славев, който в интервю за Франс прес определи резултата от първия тур като „звучен шамар от страна на избирателите за правителството на Румен Радев“. Според него една от причините е недостатъчно убедителната позиция на Йотова по отношение на руските заплахи в Черно море.

Германското издание представя президентския вот като сблъсък между две различни политически визии. Основателят на социологическата агенция „Мяра“ Първан Симеонов ги определя като „консервативна, популистка и ориентирана на Изток“ и „западна, елитарна и либерална“.

„Шпигел“ отбелязва, че макар президентът в България да има предимно представителни функции, той разполага с право на вето върху законите и е върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

САЩ: „Вашингтон пост“ предупреждава за концентрация на власт

Американският „Вашингтон пост“ също поставя акцент върху възможните последици от победата на Йотова за политическия баланс в страната. В публикация на сайта на изданието, подготвена от Асошиейтед прес, президентските избори са определени като първо голямо изпитание за партията „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев след победата ѝ на парламентарните избори през април. Тогава формацията спечели 131 от общо 240 места в Народното събрание.

Според коментатори, цитирани от американското издание, победата на Йотова ще запази президентската институция в ръцете на управляващото мнозинство. Това може да доведе до концентрация на власт и да затрудни поддържането на ефективни механизми за взаимно възпиране и контрол между институциите.

„Вашингтон пост“ припомня, че България е член на НАТО от 2004 г. и на Европейския съюз от 2007 г. Въпреки общото съгласие между парламентарните партии за прозападната ориентация на страната, силните исторически и културни връзки с Русия продължават да разделят обществото.

Изданието отбелязва, че и Йотова, и Румен Радев подкрепят дипломатическо решение за прекратяване на войната в Украйна, но не заемат категорична позиция по въпроса за възможното руско участие в атаките с дронове в Черно море.

По време на телевизионния дебат преди балотажа Йотова се застъпи за споразумение с участието на Украйна и Русия и заяви, че „мирът може да бъде постигнат единствено чрез преговори“.

Тя предложи също да бъде организирана среща за сигурността с участието на шестте черноморски държави, на която да бъде подписан мораториум върху военните действия в региона.