Защо петролът не достигна 150 долара: как световният пазар устоя на кризата в Близкия изток

Когато американският президент Доналд Тръмп даде начало на операцията „Епична ярост“ и в края на февруари, съвместно с Израел, атакува режима в Иран, анализатори и представители на енергийния сектор предупредиха за възможен ценови шок на петролните пазари. Главният изпълнителен директор на „БлекРок“ Лари Финк прогнозира, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел и да предизвика глобална рецесия. Подобна прогноза направи и министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби, който предупреди, че подобен скок може да доведе световната икономика до тежка криза. В отговор на тези опасения редица европейски държави въведоха временни облекчения за цените на горивата, отбелязва германското икономическо издание „Капитал“.

След ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток действително се стигна до поскъпване на петрола, тъй като на международните пазари достигнаха по-малки количества суровина. Въпреки това най-песимистичните сценарии не се реализираха. В момента сортът Брент, който служи като основен ценови ориентир за Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол – около 85 долара. Това е значително над нивата от началото на годината, но далеч от исторически рекорди и от стойностите, прогнозирани в началото на конфликта.

Това поставя въпроса защо очакваният ценови шок не се случи и дали става дума за временно явление, или за по-дълбока промяна на пазара.

Според данни на енергийната консултантска компания „Ристад Енерджи“ през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е спаднал до 9,6 милиона барела дневно. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко спрямо средните нива през предходните три тримесечия – намаление от над 40%.

Въпреки значителния спад световният пазар успява да компенсира голяма част от недостига благодарение на три основни фактора – увеличено производство в други региони, високи наличности в складовете и отслабване на търсенето.

Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха доставките си, производители от други части на света увеличиха добива. В Южна Америка, водена от Бразилия и Венецуела, износът на суров петрол е нараснал с повече от 20%. Значителен ръст се отчита и в Северна Америка, а в Европа ключова роля играе Норвегия. Според „Ристад Енерджи“ намалените доставки от Близкия изток, особено към Азия, са открили нови възможности за производителите от други региони.

Друг важен фактор е, че кризата започна в период, когато светът разполагаше със значителни запаси от суров петрол. Още преди избухването на конфликта американската Агенция за енергийна информация (EIA) отчете, че пазарът е в сравнително добра позиция да понесе краткосрочни прекъсвания на доставките заради натрупаните резерви.

Особено значителни бяха запасите в Азия. Китай използва периода на по-ниски цени, за да увеличи покупките на руски петрол, който беше пренасочен от европейските пазари вследствие на санкциите. Част от тези резерви сега компенсират намалените доставки. Анализите на „Ристад Енерджи“ показват, че китайските складове са били толкова добре запълнени, че част от предназначените за страната доставки са могли да бъдат пренасочени към други азиатски държави.

Още по-съществен фактор обаче се оказва търсенето. Макар запасите да не могат да компенсират недостига безкрайно, тяхното изчерпване се случва по-бавно от очакваното заради отслабващото потребление.

Според Международната агенция по енергия първоначално най-силно засегнати са били нефтохимическата индустрия и авиационният сектор. Постепенно по-високите цени, по-слабият икономически растеж и мерките за ограничаване на потреблението започват да оказват влияние и върху други отрасли. В Китай например част от въздушните пътувания се заменят с високоскоростни железопътни връзки, а химическата индустрия намалява използването на петролни продукти или преминава към алтернативни суровини.

Наред с това се наблюдават и по-дълбоки структурни промени. Данните на EIA показват, че търсенето в Азия намалява по-бързо от предварителните прогнози. В големите китайски градове електромобилите вече представляват мнозинството от новите регистрации. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където през март 2026 г. продажбите на нови електромобили са били с близо 40% по-високи спрямо същия период на предходната година. Ускорява се и внедряването на термопомпи и други технологии, които ограничават потреблението на изкопаеми горива.

На този фон „Ристад Енерджи“ поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди войната. Според компанията конфликтът е засилил опасенията, свързани с енергийната сигурност, и е ускорил процесите на диверсификация и електрификация. Консултантите дори прогнозират възможно глобално свръхпредлагане на петрол още през 2027 г.

Част от бъдещото предлагане вероятно ще бъде поето от необходимостта държавите да възстановят стратегическите си резерви. Дори при евентуално понижение на цените обаче остава неясно дали световното потребление ще се върне към предишните си равнища.

Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят зависимостта си от изкопаемите горива. Именно тази промяна може да се окаже най-трайното и значимо последствие от кризата в Близкия изток.