Индексът на общественото напрежение се повишава в края на 2025 г., показва анализ

Индексът на общественото напрежение в България отбелязва осезаем ръст през последното тримесечие на 2025 г., достигайки стойност 6,76, сочат данни на Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“, които измерват показателя на всеки три месеца. За сравнение, през третото тримесечие на годината индексът е бил 6,09.

С това стойността на индекса се утвърждава още по-стабилно във фазата „висок индекс, трудно контролирани рискове“, уточняват анализаторите.

Какво измерва индексът

Индексът на общественото напрежение се измерва в скала от 0 до 10, като стойностите се интерпретират по следния начин:

• от 0 до 3,99 – ниско напрежение и напълно контролирани рискове;
• от 4 до 5,99 – средно напрежение с добре управлявани рискове;
• от 6 до 7,99 – високо напрежение и трудно контролируеми рискове;
• от 8 до 10 – много високо напрежение и почти неуправляема ситуация.

Политическите събития – основен източник на напрежение

Според анализа, най-силният принос за повишаването на напрежението през периода октомври–декември 2025 г. имат дебатите и действията на политическите сили около приемането на държавния бюджет, които прерастват в мащабни протести в страната.

Оставката на правителството е довела до частично разреждане на общественото напрежение, но рисковете остават високи, посочват от изследователските екипи.

Политика вместо икономика

Последното тримесечие на 2025 г. се отличава със значително по-голям брой политически събития, провокирали обществени вълнения, в сравнение с икономически или битови фактори и инциденти с висок обществен резонанс.

Икономическите показатели през периода остават сравнително стабилни, като безработицата не бележи рязка промяна, но все по-осезаемо се отчита недостиг на работна ръка. В същото време инфлацията постепенно се ускорява, което оказва негативно влияние върху обществените нагласи.

По данни на международни организации, следящи корупцията, България продължава да заема едни от последните места в Европейския съюз, отбелязват анализаторите. Допълнително напрежение създават разкритията около управлението на отиващото си правителство и опитите за преразпределяне на публични средства.

Престъпност и институционално доверие

Нивата на престъпност от общ характер, изчислени на глава от населението, не показват значима динамика. Анализаторите обаче отбелязват, че това може да се дължи и на отказ от подаване на сигнали, особено на фона на високо недоверие към правителството и правоохранителните органи.

Негативните нагласи към парламента и правителството, които традиционно са високи, продължават да се засилват през разглеждания период. За разлика от тях, положителното отношение към президентската институция нараства, като изследователите уточняват, че проучването е проведено преди обявената оставка на президента Румен Радев.

Страхове за бъдещето и личните финанси

В обществените очаквания за публичното и личното благосъстояние се наблюдава натрупване на тревожност и несигурност, което анализаторите свързват и с прехода от лев към евро.

През последното тримесечие значително се увеличават негативните оценки за общото състояние на страната, както и безпокойството относно личните финанси. Тревожността от ръст на цените остава водещ и устойчив фактор.

Протести и медийна среда

Сравнително големият брой протести и участници в тях в цялата страна е съпътстван от активни дебати в социалните мрежи и медиите, доминирани от негативни послания. Регистрира се осезаем ръст на негативните публикации – както като брой, така и като дял и достигната аудитория.

Основните теми, които оформят общественото напрежение, са свързани с параметрите на предложения от правителството в оставка бюджет за 2026 г., недоволството срещу представители на управляващото мнозинство, протестите, проблемите със свободата на словото и други обществени въпроси. На този фон някои битови затруднения около въвеждането на еврото остават на заден план, отбелязват анализаторите.

За изследването

Измерването на индекса на общественото напрежение стартира през септември по инициатива на Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“, в партньорство с платформата „Сенсика“. Данните се актуализират на всеки три месеца, съобщават инициаторите.