Как политиците погребаха живи миньорите в Маришкия басейн

За България проблемът е огромен. Някой трябва да плаща за фалшивата заетост и заплатите на миньорите от Маришкия басейн и това пак ще са данъкоплатците. А популизмът на политиците може да породи взрив от недоволство.

Българските политици погребват живи миньорите и енергетиците от Маришкия басейн – оставят ги като затрупаните при земетресение, доколкото могат да дишат под отломките на срутващата се въглищна индустрия. А тя постепенно загива заради скъпия ток, който произвежда, при това без осигурена алтернатива за заетите в нея, които бяха лъгани от кресливи политици, че ще работят и получават високите си заплати чак до 2038 година.

Изстъпленията, с които ще бъде запомнен финалът на 50-ия парламент преди старта на предизборната кампания, потвърдиха онова, което тези хора бездруго знаят – четвърта година политиците не са в състояние да произведат ефективни решения, свързани със Зеления преход. Преди броени дни едни политически сили се опитаха да вкарат в последния работен ден решения, които не се осмелиха да приемат до момента – и го направиха страхливо и безшумно. Други тутакси се възползваха, за да вдигнат предизборно гюрултия – популистите не пропускат да се представят за спасители.  

Фарсът приключи, проблемът остана 

Заеми – за заплати и осигуровки 

Но някой трябва да плаща за фалшивата заетост и заплати на миньорите и, разбира се, това са данъкоплатците. А големият страх на политиците от протести и социално напрежение ги притиска да отпускат милионите. “Мини Марица Изток” получават кредити, за да плащат възнаграждения и осигуровки. 

През юни дружеството получи кредитна линия от 100 милиона лева и още 50 милиона заем от Банка ДСК, гарантиран от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Сега държавните мини искат нови 100 милиона лева, за да платят заплати и задължения към бюджета – и е почти сигурно, че ще ги получат. Кабинетът на Димитър Главчев послушно ще ги осигури, в противен случай техническият фалит ще стане реален и освен с “честността на изборите”, ще му се наложи да се справя и с гнева на миньорите.  

За България проблемът е огромен. Блокиран е Зеленият преход и възможността икономиката и енергетиката да се модернизират чрез нови зелени технологии и инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Да се разчита на въглищната индустрия означава да се плащат и по-високи разходи за въглеродни емисии, тъй като цената на квотите за емисии в ЕС нараства. (Според Годишния доклад за дейността на ТЕЦ “Марица Изток 2” за 2023 г. разходите за емисии са 49,86% от оперативните разходи, които са близо 1,365 млрд. лева.) Резултатът е скъпа енергия и неконкурентоспособна индустрия. Забавянето спира и финансирането на проекти в трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил, от Фонда за справедлив преход, на обща стойност 1,2 млрд. евро. За тази година бе предвидена една трета от тази сума. 

Популизмът и дезинформацията, разпространявани от определени партии, освен че саботират ангажиментите на България за декарбонизация, могат да предизвикат взрив на гражданско недоволство. Това ще се случи, когато миньорите и енергетиците проумеят, че обещанията за работа до 2038 г. няма как да бъдат изпълнени. А липсата на подготовка за прехода само ще увеличи безработицата и ще задълбочи социалното неравенство. 

Сривът е неизбежен 

За 2024 г. загубата на “Мини Марица Изток” ще надхвърли 200 милиона лева, след като само за първите 5 месеца доближава сто милиона, добивът на въглища е спаднал с 60%, а задълженията на дружеството растат – по данни, огласени в парламента от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. За 2023 г. отчетената загуба е 137,4 милиона лева.  

А ТЕЦ “Марица Изток 2” регистрира незначителна печалба от 64,2 милиона лева преди облагане с данъци. В годишния доклад за 2023 г. дружеството отчита спад на оперативните приходи с 64,29% спрямо 2022 г. До 1,431 млрд. лева. “От началото на 2023 г. започна да се наблюдава ясно изразена тенденция за намаление на борсовите цени на търгуваната електрическа енергия в страната и региона в съчетание с високи цени на квотите за емисии на парникови газове, което силно ограничава възможностите на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД да реализира производството си на цени, които да покриват пълните разходи и да осигуряват нормална норма на възвръщаемост”, се посочва в документа. 

Така че въпросът как ще се плащат заплатите на миньорите и енергетиците виси, при това доста заплашително. Заедно с въпросите докога ще се плащат, как ще бъдат компенсирани хората при напускане, откъде държавата ще вземе необходимите средства – и как да се извършат реформите, необходими за плащанията по ПВУ, а всъщност за климатичните цели и трансформация на икономиката. Парламентаристите способни ли да са намерят отговорите – или ще гледаме плоската комедия “Спасители на Мариците”.  

Източник: Дойче веле/Емилия Милчева