Напрежението в Близкия изток се засилва след удари по енергийна инфраструктура

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че се наблюдават „пробиви“ както в управлението на Иран, така и на бойното поле, съобщава френското издание Le Monde. По думите му страната „печели войната“, а иранският военен потенциал е сериозно отслабен.

Нетаняху подчерта по време на телевизионна пресконференция, че Иран вече не разполага с възможности да обогатява уран и да произвежда балистични ракети. Според него арсеналът от дронове и ракети е значително намален, а страната е „на път да бъде унищожена“. Унищожаването на тези програми е сред основните цели на съвместната офанзива на САЩ и Израел.

Премиерът допълни, че остава неясно кой контролира властта в Техеран в момента, като отбеляза наличие на вътрешно напрежение между различни групи. За разлика от президента Доналд Тръмп, той не изключи възможността за използване на сухопътни сили.

Същевременно, по информация на The Wall Street Journal, Тръмп е призовал Израел да се въздържа от нови удари срещу ирански газови находища. Въпреки това Нетаняху потвърди, че Израел е действал самостоятелно при атаката срещу такова съоръжение по-рано през седмицата.

Ударите по енергийна инфраструктура доведоха до сериозна ескалация. Иран отвърна с атаки срещу обекти в Персийския залив, включително срещу индустриалния комплекс „Рас Лафан“ в Катар – най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в света. По данни на катарските власти, цитирани от международни медии, щетите са намалили износния капацитет на страната със 17%, а възстановяването може да отнеме между три и пет години.

Според The Telegraph атаката срещу газовото находище представлява повратна точка в конфликта. Ирански медии съобщават за пожари в петролни резервоари, но анализатори отбелязват, че по-съществените щети са върху стратегическата енергийна инфраструктура.

Ескалацията следва утвърден модел – удари срещу военни или инфраструктурни цели водят до огледални ответни действия. Ирански дронове и ракети са насочени към енергийни обекти в страни като Катар, ОАЕ, Кувейт и Саудитска Арабия. Това доведе до рязък ръст на цените на петрола и природния газ на световните пазари.

Анализатори отбелязват различия в подхода между Вашингтон и Тел Авив. Докато Тръмп търси бързо прекратяване на конфликта – особено на фона на предстоящи избори и вътрешен икономически натиск – Израел изглежда преследва по-дългосрочна стратегия, насочена към отслабване или смяна на режима в Иран.

Експертът Натан Браун от Карнеги Центъра за Близкия изток коментира, че традиционната израелска политика на „възпиране и дипломация“ след събитията от 7 октомври 2023 г. е отстъпила място на по-твърд подход, включващ доминация и предотвратяване на възстановяването на противниците.

В същото време, по данни на The Guardian, Тръмп е предизвикал полемика по време на среща с японския премиер Санае Такаичи, като е направил коментар, свързан с нападението над Пърл Харбър. Изказването предизвикало смесени реакции и подчерта напрежението около липсата на координация със съюзниците.

Япония остава предпазлива по въпроса за военна намеса, като правителството в Токио подчертава ограниченията, произтичащи от пацифистката конституция на страната. Въпреки това, и двете страни са се обединили около необходимостта от гарантиране на сигурността на корабоплаването през Ормузкия проток.