Парламентът замрази минималната работна заплата на 620,20 евро до приемането на нов механизъм

Парламентът реши да бъде изработен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), а до приемането му възнаграждението да остане на нивото, определено за 2026 г. – 620 евро.

Депутатите одобриха на второ четене текстове от законопроекта за държавния бюджет за тази година.

С приетите разпоредби Министерският съвет трябва по предложение на заместник министър-председателя и министър на финансите, както и на министъра на труда и социалната политика, да внесе законопроект с нова уредба за определяне на минималната работна заплата. До приемането на тези промени МРЗ ще остане на нивото, определено за 2026 г.

По-рано днес Народното събрание реши минималната работна заплата в държавната администрация също да остане 620,20 евро през 2026 г.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев поиска прегласуване на текста за новия механизъм. Той посочи, че парламентът е отказал да замрази възнагражденията на изпълнителните директори и членовете на бордовете на държавните предприятия, но същевременно е решил да запази минималната работна заплата без промяна.

„Честито! Борбата с олигархията на хората, работещи на минимална работна заплата, върви по план, а тези от бордовете ще продължат да получават по 18 минимални работни заплати и повече“, заяви Василев и призова МРЗ да не бъде замразявана преди приемането на новия механизъм.

При повторното гласуване текстът отново беше одобрен със 133 гласа „за“, 49 „против“ и 7 „въздържал се“. В подкрепа гласуваха 116 депутати от „Прогресивна България“ и 17 от „Демократична България“. Против бяха народни представители от ГЕРБ–СДС, ДПС, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и един депутат от „Демократична България“. Седем депутати от „Прогресивна България“ се въздържаха.

Парламентът прие още броят на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия да бъде намален от петима на трима.

Отхвърлено беше предложението на Венко Сабрутев („Продължаваме промяната“) и група народни представители Министерският съвет да разработи програми за финансиране на изграждането, пристрояването, надстрояването и реконструкцията на детски градини и ясли в София, както и за отчуждаване на необходимите частни имоти за периода 2026–2030 г.

Сабрутев поиска прегласуване и се обърна към управляващото мнозинство с думите:

„Гласувахте против детската болница, гласувахте против данъчното облекчение за деца, гласувахте против майчинството. Моля ви, не гласувайте против програмата за изграждане на детски градини и ясли.“

И при повторното гласуване предложението не получи необходимата подкрепа.