Парламентът окончателно прие Бюджет 2026 с дефицит от 5,7% и нов дълг до 10,1 млрд. евро

След двудневни дебати и продължителни гласувания Народното събрание окончателно прие държавния бюджет за 2026 г.

Бюджетът предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), запазване на минималната работна заплата на 620,20 евро и възможност за поемане на нов държавен дълг в размер до 10,1 млрд. евро.

По време на обсъжданията опозицията разкритикува високия дефицит, както и липсата на средства за изграждането на Националната детска болница, за общински проекти, както и за строителството на църкви, манастири и джамии.

„Сега е моментът „Прогресивна България“ да се извини на българските граждани за бюджета за 2026 г., защото има за какво“, заяви пред медиите депутатът от ГЕРБ–СДС и бивш министър на финансите Теменужка Петкова след края на заседанието. По думите ѝ това е „скандален бюджет с изключително раздути разходи, рекорден дефицит и нов дълг от 10,1 млрд. евро“.

След окончателното приемане на закона от „Продължаваме промяната“ обявиха, че ще поискат от президента Илияна Йотова да наложи вето, както и че ще организират подписка. Според партията част от приетите текстове противоречат на Конституцията.

„Гласуването на бюджета показа, че няма пилот в самолета“, коментира Мартин Димитров от „Демократична България“.

Според Цончо Ганев от „Възраждане“ приетият бюджет връща страната към модела на управление на ГЕРБ.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, който говори след края на продължилите повече от 12 часа дебати, призова за реалистични очаквания към бюджета за 2026 г. По думите му най-голямото му предимство е, че показва реалното състояние на публичните финанси и натрупаните през годините задължения.

Сред по-важните промени в бюджета е въвеждането на почасово изчисляване на трудовия стаж от 1 януари 2027 г.

От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители по Закона за държавния служител и на служителите по Закона за съдебната власт ще бъдат определяни така, че нетното им възнаграждение да не бъде по-ниско от получаваното към 31 юли 2026 г. От същата дата държавните служители и магистратите ще започнат да плащат лични осигурителни вноски при съотношение 80:20 между работодател и служител, а от 1 януари 2027 г. това съотношение ще стане 60:40.

Запазват се и данъчните облекчения за деца. Размерът на облекчението е 3067,75 евро за едно дете, 6135,50 евро за две деца и 9203,25 евро за три и повече деца. За дете с увреждане данъчното облекчение е 6135,50 евро.

Депутатите определиха и нов размер на държавната субсидия за вероизповеданията – не по-малко от 7,70 евро за едно самоопределило се към съответното вероизповедание лице.

С приетите промени се закрива Комисията по досиетата, като дейността ѝ се прехвърля към Държавна агенция „Архиви“.

Бюджетът предвижда още увеличение на акцизите върху тютюна и тютюневите изделия. С промени в Закона за хазарта се допуска популяризирането на хазартни игри чрез афилиейт оператори да се извършва както от български, така и от чуждестранни юридически и физически лица, включително еднолични търговци.

Народното събрание прие също Министерският съвет да определя при определени условия кои общински проекти, включени в Инвестиционната програма за общините, ще получат финансиране, когато не могат да бъдат подпомогнати по европейски програми.

Одобрени бяха бюджетите на държавните институции, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция и общините.

С окончателно приетите текстове се забранява бюджетните организации да финансират коледни тържества, семинари и спортни прояви за своите служители.