Парламентът окончателно прие промените в Изборния кодекс и отхвърли ветото на президента

Парламентът отхвърли ветото на президента и повторно прие на второ четене оспорените промени в Изборния кодекс. Държавният глава Илияна Йотова върна закона за ново обсъждане с мотиви, свързани основно с ограничението до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз.

Промените бяха подкрепени от 126 народни представители, 86 гласуваха „против“, а 11 се въздържаха. Така остава в сила текстът, който предвижда максимум 20 секции извън дипломатическите и консулските ни представителства в страни, които не са членки на ЕС.

„За“ гласуваха депутатите от ГЕРБ–СДС, „Възраждане“, трима народни представители от „ДПС–Ново начало“, осем от „БСП–Обединена левица“, групата на „Има такъв народ“ и двама независими. „Против“ бяха от „Продължаваме промяната–Демократична България“ (ПП–ДБ), „Алианс за права и свободи“ (АПС), „Величие“, 24 депутати от „ДПС–Ново начало“, седем от „БСП–Обединена левица“ и трима нечленуващи в парламентарна група. Въздържаха се народните представители от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и един независим депутат.

В хода на дебата Петър Петров („Възраждане“), вносител на текстовете, определи мотивите за ветото като несъстоятелни и ги нарече „политическо лицемерие“. Според него с указ от 19 февруари президентът е образувал район „Чужбина“ с четири мандата, което създава неравнопоставеност. Той посочи, че малко над 147 000 българи са гласували в чужбина на последните избори и ще излъчат четирима депутати, докато в МИР Варна при сходен брой гласували са определени 16 мандата.

Атанас Зафиров („БСП–Обединена левица“) постави въпроса как избраните народни представители от район „Чужбина“ ще поддържат връзка с избирателите си в държави като Австралия и САЩ.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че близо три милиона българи живеят зад граница и по тази логика трябва да имат 75–80 народни представители.

Асен Василев (ПП–ДБ) възрази, че ограничението на правата на българските граждани не произтича от район „Чужбина“, а от тавана от 20 секции извън ЕС.

Костадинов посочи, че мотивът за предложената през декември 2021 г. поправка е бил да се ограничи „намесата във вътрешните работи на чужда държава, на Турция“. Независимият депутат Мюмюн Мюмюн отговори, че ако е имало подобна намеса, не биха гласували над 40 хил. български граждани в Турция при около 500 хил. изселени.

Надежда Йорданова (ПП–ДБ) заяви, че шест дни след насрочване на изборите се разглеждат промени, които според групата ѝ ограничават правата на глас на българите извън ЕС. Тя постави въпрос защо предложението се базира на данни от избори с ниска активност и определи ситуацията като „грозна политическа сделка“.

Хамид Хамид („ДПС–Ново начало“) съобщи, че групата му няма да подкрепи промените, тъй като правото на глас не търпи ограничения извън предвидените в Конституцията. Той припомни дебата за т.нар. уседналост при местни и европейски избори и заяви, че следващото Народно събрание ще предложи тя да отпадне.

В хода на дискусията бе засегната и темата за т.нар. възродителен процес. Борислав Гуцанов („БСП–Обединена левица“) призова тя да не бъде политизирана.

Явор Хайтов („Алианс за права и свободи“) заяви, че групата ще подкрепи ветото, като подчерта, че интересът на българските граждани, независимо къде се намират, трябва да бъде водещ. По думите му акцентът върху Турция измества вниманието от въпроса за българите в САЩ и Великобритания.

Наталия Киселова, председател на парламентарната група на „БСП–Обединена левица“, отбеляза, че промяната на правилата непосредствено преди избори подкопава доверието в процеса. Според нея ветото е оправдано.

Севим Али („Алианс за права и свободи“) заяви, че държавата е длъжна да осигури упражняването на избирателното право на всеки български гражданин и обяви, че при повторно приемане на текстовете АПС ще сезира Конституционния съд.

Стелиана Бобчева („Величие“) съобщи, че ще подкрепи ветото, тъй като според нея измененията въвеждат ограничения за българите в чужбина и промените в последния момент подкопават доверието в изборния процес.

Независимият депутат Андрей Чорбанов посочи, че и двете позиции имат аргументи, свързани с честността на изборите. По думите му конституционното право на глас не е отнето, тъй като всеки може да упражни вота си, ако се придвижи до съответната секция в чужбина.