Противоречиви сигнали от Вашингтон: Ормузкият проток вече не е сред ключовите цели на САЩ

Гарантирането на свободното преминаване на танкери през Ормузкия проток не е сред „основните цели“, които президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил за прекратяване на военната операция срещу Иран. Това заяви говорителката на Белия дом Карълайн Левит на пресконференция в понеделник.

Поредната промяна в обявяваните цели на Вашингтон се превърна във водеща тема в западния печат. Според сп. „Тайм“, въпреки понесените загуби и постоянните американски удари, Иран продължава да представлява заплаха за корабоплаването през ключовия морски коридор. Изданието предупреждава, че засилен контрол на Техеран върху Ормузкия проток може да се превърне в трайна последица от конфликта.

Държавният секретар Марко Рубио заяви пред „Ал Джазира“, че протокът „ще бъде отворен по един или друг начин“ – или чрез ангажимент на Иран да спазва международното право, или чрез международна коалиция с участието на САЩ.

Според анализи, цитирани от „Уолстрийт джърнъл“, във Вашингтон са стигнали до извода, че операция по пряко освобождаване на пролива би удължила конфликта отвъд първоначално планираните четири до шест седмици. Затова администрацията на Тръмп се насочва към стратегия, при която основните цели са отслабване на иранския военноморски капацитет и ракетни възможности, съчетано с дипломатически натиск.

В същото време американският президент нееднократно е изразявал противоречиви позиции по въпроса – от заплахи за удари по енергийна инфраструктура до твърдения, че проблемът с протока трябва да бъде решен от други държави.

Продължителното затваряне на Ормузкия проток обаче задълбочава сътресенията в глобалната икономика. Експерти предупреждават, че прекратяване на военните действия без възстановяване на корабоплаването би било сериозен стратегически риск.

Според Сюзън Малони от мозъчния тръст „Брукингс“, подобен подход би бил „изключително безотговорен“, тъй като САЩ и съюзниците им не могат да се оттеглят, без да се справят с последствията от конфликта.

На този фон Вашингтон продължава да увеличава военното си присъствие в региона. В Близкия изток вече са разположени допълнителни сили, включително десантният кораб „Триполи“ и части от морската пехота, а се обсъжда и изпращането на още хиляди военнослужещи, включително от 82-ра въздушнодесантна дивизия.

„Гардиън“ отбелязва, че е възможна нова ескалация, включително превземане на стратегически ирански обекти като остров Харг – основен петролен терминал. Експерти предупреждават, че подобен ход би довел до сериозни жертви и допълнително разширяване на конфликта.

Изданието подчертава, че дори евентуални наземни операции няма да гарантират отварянето на Ормузкия проток, което ще изисква сложни военноморски операции, разминиране и международна координация.

Рискът от разширяване на конфликта се увеличава и заради намесата на йеменските бунтовници хуси, които вече извършват ракетни атаки. Възможни са и удари срещу кораби в Баб ел Мандеб – друг ключов морски маршрут, което би принудило САЩ и съюзниците им да охраняват едновременно два стратегически коридора.