Радев: ЕК започва процедура по прекомерен дефицит срещу България

Европейската комисия ще публикува на 3 юни доклад, с който ще започне процедура по прекомерен дефицит срещу България. Това съобщи министър-председателят Румен Радев в началото на правителственото заседание.

По думите му процедурата означава, че дефицитът на страната е „значително над 3%“, което ще доведе до засилен мониторинг, ограничителни мерки и възможни санкции.

„По изчисления и реални данни, предоставени на Европейската комисия, дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, въпреки че лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям“, заяви премиерът.

Той определи ситуацията като „тежко наследство“, резултат от „безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“.

Според Радев са били извършвани финансови манипулации, „декапитализация на държавни дружества“ и изтегляне на ликвидност от бизнеса чрез авансово събиране на данъци. По думите му държавните разходи са били увеличавани чрез обществени поръчки на завишени цени.

„Сега идва времето на тежките въпроси. От Европейската комисия ще питат защо някои хора са лъгали, а ние, колкото и да ни е трудно, ще търсим отговорност за кражбите и разбойническия грабеж“, посочи министър-председателят.

Той заяви, че правителството ще направи всичко възможно през следващите години бюджетът да бъде върнат „в нормални рамки“. По думите му през следващата седмица Министерството на финансите ще представи подробен брифинг по темата.

„Това никак няма да е лесно“, добави Радев.

От ГЕРБ оспориха твърденията на премиера. Бившият финансов министър и депутат Теменужка Петкова заяви на брифинг в парламента, че процедурата по прекомерен дефицит не се отнася за 2025 г., а за 2026 г.

Тя призова премиера да не си служи с „неверни интерпретации на факти“, като подчерта, че твърденията за състоянието на публичните финанси не съответстват на реалните данни и на начина, по който те се оценяват от европейските институции.

По думите ѝ фокусът на процедурата не е върху текущото изпълнение за 2025 г., а върху рисковете в средносрочен план, включително за 2026 г., когато все още няма приет бюджет и пълна фискална рамка.

Петкова посочи, че дефицитът за 2025 г. е 3,5% от брутния вътрешен продукт, като България прилага европейска дерогация, свързана с разходите за отбрана. Според нея това позволява страната да се вмести в изискването за дефицит до 3%.

Тя отхвърли твърденията, че данните са били манипулирани с цел улесняване на присъединяването към еврозоната, като подчерта, че процесът се базира на официална статистика, проверявана по европейски стандарти и методология.

Народният представител от ГЕРБ Владислав Горанов заяви, че основният проблем пред публичните финанси е липсата на внесен и приет бюджет за 2026 г., който да даде яснота за приходната и разходната политика на държавата.

Според него без такава рамка не може да бъде направена реалистична оценка на фискалните рискове и на способността на страната да спазва европейските правила в средносрочен план.

Горанов подчерта, че Народното събрание разполага с потенциал да подкрепи всяка „разумна и устойчива политика“, ако тя бъде предложена от правителството, независимо от политическите различия между партиите.

От „Продължаваме промяната“ също коментираха темата. Асен Василев заяви, че е „абсолютно реалистично“ България да има бюджет за 2026 г. в рамките на 3% дефицит, особено при сегашния ръст на приходите в хазната.

Той припомни свои предупреждения от февруари 2025 г., когато е бил приеман бюджетът за 2025 г., че заложените приходи са нереалистично високи и дефицитът няма да остане в рамките на 3%.

„Бюджетът беше направен така, че да не влезем в еврозоната и да свали правителството“, заяви Василев.

Според него изходът от ситуацията не е в тегленето на нов дълг, а в приемането на реалистичен бюджет с 3% дефицит и разумна разходна политика.

Василев подчерта, че предупрежденията за рисковете са били отправяни още миналата година и обвини управлението на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“ за сегашното състояние на публичните финанси.

„През 2022, 2023 и 2024 г. дефицитът беше в рамките на 3%. През 2025 г. дойдоха „можачите“ и издъниха нещата“, каза той.

По думите му при сегашния ръст на приходите спокойно може да бъде изготвен бюджет с 3% дефицит, без това да доведе до обедняване на хората или удар върху бизнеса.