Русия и НАТО ходят по тънък лед

Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че въвеждането на мироопазващите сили на НАТО в Украйна ще доведе до пряк сблъсък с руските въоръжени сили. В същото време отношенията на Москва с Полша, страна, чиито сили могат да формират гръбнака на миротворците, рязко се влошават, посочва “Независимая газета“

Вчера външният министър Сергей Лавров проведе среща със студенти и преподаватели от МГИМО. Често на подобни събития Лавров говори за концептуални неща, свързани с външнополитическата стратегия на Руската федерация. Сега обаче най-много внимание в изказването на министъра привлече нещо друго. Лавров реагира на изявлението на вицепремиера на Полша Ярослав Качински, което той направи на 16 март.

На пресконференция след посещението си в Киев той се изказа в подкрепа на привличането на международни миротворци в съседната страна. „Вярвам, че е необходима мироопазваща мисия на НАТО. Може би някаква по-широка международна, но мисия, която също ще може да се защитава и която ще действа в Украйна“, каза Качински.

Възможно е този въпрос да бъде обсъден в Брюксел по време на срещите на върха на НАТО, ЕС и Г-7. Те всъщност ще се проведат в комбиниран формат на 24 март, въпреки че отделни събития на Г-7 се проведоха в сряда.

Нашите полски колеги вече заявиха, че сега ще има среща на върха на НАТО и трябва да изпратим миротворци. Надявам се, че разбират за какво говорят. Това ще бъде много директен сблъсък между въоръжените сили на Русия и НАТО, който всички не само искаха да избегнат, но казаха, че никога не трябва да се случва по принцип“, каза Лавров.

Интересното е, че по време на речта си министърът не направи, както преди, оптимистични изявления, че преговорите между Русия и Украйна скоро ще завършат със споразумение. Напротив, той каза, че диалогът върви трудно. Лавров обвини за това както украинската страна, която “постоянно сменя позицията си”, така и Съединените щати, които според министъра “държат ръцете” на украинските власти и умишлено забавят преговорите.

Речта на външния министър изглежда не само като послание към предстоящите срещи на върха на НАТО, ЕС и Г-7. Това все още изглежда като предупреждение към Полша, с която отношенията бързо се влошават. Руският посланик във Варшава Сергей Андреев беше извикан в Министерството на външните работи на страната домакин. На излизане той обяви пред журналисти, че е получил бележка за експулсирането на 45 служители на руската дипломатическа мисия поради дейности, които не отговарят на Виенската конвенция. По-рано полският портал Onet съобщи, че полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) е представила на външното министерство на страната списък с офицери от руското разузнаване, занимаващи се с шпионска дейност под дипломатическо прикритие.

Според Андреев дипломатите трябва да напускат Полша по различно време, но максимумът от тях е само пет дни. Самият посланик не беше изгонен от страната. Това означава, че Полша не предлага нито прекъсване на дипломатическите отношения, нито намаляване на тяхното ниво. Но, разбира се, експулсирането на служители на руската дипломатическа мисия няма да остане без отговор под формата на подобно експулсиране на служители на полското посолство. Това заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова.

В зловещ знак, че броят на страните, участващи в руско-украинския конфликт, скоро може да се разшири, беше решението на Беларус да експулсира 12 украински дипломати и да затвори консулството на страната в Брест. Украйна ще предприеме подобни мерки.
В навечерието на срещите в Брюксел генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде пресконференция. Съдейки по него, алиансът не изключва Русия да използва оръжия за масово унищожение срещу Украйна. Според Столтенберг НАТО ще предостави на Киев помощ, която ще помогне да се защити от кибератаки и, което изглеждаше особено плашещо, от химически, биологични и ядрени оръжия. В същото време генералният секретар увери, че „възнамеряваме да направим всичко възможно, за да подкрепим Украйна“, но също така се надяваме, че конфликтът „няма да излезе извън Украйна и няма да се превърне в конфликт между Русия и НАТО“

Но изобщо не са изключени нови санкции на Запад, особено след като поне правителството на САЩ активно настоява пред своите парламентаристи. Според изданието Axios, двупартийна група от сенатори и Министерството на финансите на страната активно работят по законопроект, забраняващ участието във всякакви транзакции със злато от резервите на Руската централна банка. Подобен законопроект има в долната камара на Конгреса. Следователно той ще бъде приет бързо, както прогнозира един от сенаторите в коментар на Axios още тази седмица. Ако това се случи, онези, които съзнателно извършват каквито и да било операции със злато от Централната банка на Руската федерация, от транспортирането до продажбата, ще бъдат в черния списък. Значението на тази мярка донякъде се намалява от факта, че от 1 март всякакви транзакции с Руската централна банка вече са забранени в Съединените щати. Въпреки това целенасочените санкции срещу златните и валутни резерви на Русия ще направят възможно окончателното блокиране на златните резерви на страната, които се оценяват на 132 милиарда долара.