Ежедневието на руските парашутисти на летище до Киев

Военен кореспондент на в. „Комсомолская правда” посети парашутистите от подразделениета Гостомел, които в първия ден на специалната операция кацнаха на летището близо до Киев и задържат отбраната на летището, което е под обстрел в продължение на месец.

„Правим всичко бързо – караме нагоре, изскачаме от колата, търкулваме се в бункера”,  обяснява водачът. Бързо се втурваме по познатия на Донбас „пейзаж“. Дървета, осакатени от снаряди, разрушени сгради на летището, хангари, обърнати навън с метал, асфалт, разбит от минохвъргачки… Колите рязко спират в бомбоубежището и ние бързо слизаме надолу.

Да, Съветският съюз знаеше как да се подготви за ядрена война. Под летището на центъра на Антонов се намира солиден бункер с цяла система от стаи. Каквото и да се опитват украинските артилеристи да пробият през тази подземна цитадела цял месец, то е безполезно. През последния месец тук живеят истинските епични герои от специалната военна операция – парашутистите, които кацнаха тук, дълбоко зад вражеските линии, близо до самата столица, в първия ден от конфликта.

„На 24-ти се натоварихме в хеликоптери, на подхода ПЗРК, тежки картечници стреляха по нас“, спомня си един от офицерите. „Но пред нас имаше бойни хеликоптери, така че кацането мина добре. След превземането на летището веднага започна обстрел от минохвъргачки и до настъпването на нощта пехотните части преминаха в настъпление. Плюс авиацията им – хеликоптери, самолети. Обстрелът не спря. Но всичко беше добре планирано за нас, всички атаки бяха отблъснати. Да, имаше малки загуби, но те имаха много повече. Два дни по-късно нашите колони се приближиха, тук беше създадена групировка, противникът беше отблъснат. Редовно получаваме писма от вкъщи, колети, отпуск на персонал за почивка в Беларус.

Тук освен редовни формирования срещу нас действат и нередовни. След залавяне на пленници и оглед на загиналите установихме, че тук има чуждестранни частни военни фирми, добре мотивирани, платени, обучени и действащи от населените места. Слагат минохвъргачки по дворовете, РСЗО и работят от мирния сектор. Опитваме се да направим с минимални щети и да окажем помощ на цивилното население.

Александър не говори, но знам, че основната част трябваше да излезе на земята няколко часа след като кацнаха. Но те срещнаха яростна съпротива от националните батальони и отбранителните части. В резултат на това парашутистите на летището прекараха два дни в истински огнен ад, задържайки позициите си. Това беше безпрецедентна операция. Не сме извършвали такива тактически десанти, може би от 1943 г., когато отряд от моряци доброволци от 275 души под командването на майор Цезар Куников кацна на окупирания от нацистите укрепен бряг на Новоросийск. Те нокаутираха германците от бункера, окопават се на плацдарма и отбиват 18 атаки през първата нощ. И когато боеприпасите започнаха да се изчерпват, те превземат артилерийската батарея на противника и се борят с врага в продължение на седмица, докато основните сили не се приближат.

В командния пункт кипи военна работа. На големи екрани беше показана снимка от няколко дрона, които в реално време раздават местоположението на вражеските оръдия, удрящи в този момент летището и предните позиции на парашутисти, които се бият в град Ирпин. Топографът незабавно взема координатите и ги предава на прикачената далекобойна артилерия. За секунди снарядите първо пробиха батареята на гаубиците, след това покриха няколко самоходни артилерийски установки. Дронът е изпратен да търси нова “плячка”. Никой не празнува и не се радва – бойна рутина.

Командирът на една от групите ни води до неговото местоположение: „Тук се мием, тук спим, а това е нашата баня, направихме парна баня, днес, между другото, е ден за баня. Изпод палатка монтирана в една от стаите, излиза пара. Където и да срещна руски парашутисти, те винаги имат баня. И ако днес трябва да се къпе, тогава ще го направят с героично спокойствие, независимо от плановете на вражеската артилерия. Излизаме от “бункера” по време на затишие и тръгваме на “обиколка” . Показаха ми украинска карта, на която летището е разделено на номерирани квадрати, всички координати са известни предварително, украинците всъщност се подготвяха за война. Наоколо – купища изгоряла техника – и наша, и украинска, на излитане – хеликоптер Ка-52, който при кацането направи аварийно кацане. В далечния хангар се виждат останките на най-големия самолет в света Ан-225 Мрия. Това беше единственият екземпляр, способен да се издигне до небето.

„В първите дни тук имаше мощен обстрел, успяхме да спасим много техника, но част от нея беше зад този хангар и въоръжените сили на Украйна удариха там, удариха Мрия и склада за гориво зад него“, — обясни парашутистът.

Бивши пилоти на Антонов казаха, че малко преди конфликта Германия е предложила да премести самолета при себе си, но Киев е отказал. Днес групи ентусиасти в Украйна се застъпват за създаването на международен консорциум, който да пресъздаде проекта за документация.

За да нямаме усещането, че руските войски правят само това, което героично крият в бункера, момчетата ни отвеждат на позиции по периметъра. Никога не бих си помислил, че БМД (въздушна бойна машина – авт.) може да развие такава скорост. На пистата летяхме с поне 80 километра в час, гледайки издигащите се черни стълбове дим край град Ирпин. „Бронята“ ни изхвърля някъде в покрайнините близо до окопите и ни отвежда в убежището. Обитателите на позициите изглеждат изненадващо весели за хора, които живеят в окопите по един месец.

Това е укрепена огнева точка. Ето позицията на “Корда” (тежка картечница), тук е място за подслон и почивка на личния състав, – войникът показва землянка, изкопана на дълбочина и се смее – „Доста е удобно”.

– Как се отнасяте към врага?

 – Подготвен, няма как да го подцените. Артилеристите удрят точно. Но настроението ни е отлично, всички са войници по договор, не за първи път в бизнеса. Всички възрастни мъже.

Отгоре методично гръмна – „това са нашите Градове за тях“. Тогава във въздуха се разнесе шумолене – „това са ни самоходните оръдия“. И без шум с хладнокръвно спокойствие приемат всичко гостомелските юнаци.

Източник: Комсомолская правда