САЩ в капана на Русия и Китай

Може да е просто съвпадение, че Русия оказваше военен натиск върху Украйна миналата седмица по същото време, когато Китай шумно дрънкаше саби около Тайван, пише британският The Guardian.
Русия и Китай влизат във все по-тесен съюз. Въпреки че няма доказателства за пряко тайно споразумение за Украйна и Тайван, президентите Путин и Си несъмнено са напълно наясно с действията на другия, които имат идентичен, взаимно засилващ се ефект: идването на новата американска администрация на Джо Байдън.

Това, което сега се разгръща, може да бъде представено като най-доброто изпълнение на кошмарната визия на Джордж Оруел в неговия забележителен роман „Хиляда деветстотин осемдест и четвърта“ за свят, разделен географски, политически и военно на три съперничещи си супердържави: Океания (Северна Америка плюс Великобритания), Евразия (Русия и Европа) и Китай.

Публикуването на книгата на Оруел през 1949 г. съвпада с формирането на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), ръководена от САЩ, и с появата на Съветския съюз на Йосиф Сталин като ядрена въоръжена сила. Той видя и провъзгласяването на Китайската народна република от Мао Дзедун. И все пак това бяха ранни дни.

Прогнозата на Оруел за безкрайна тройна глобална конфронтация се оказа преждевременна. Китай се нуждаеше от време за развитие. В крайна сметка Съветският съюз се взриви. САЩ, обявявайки еднополюсния модел, заявиха победа. И все пак днес, по някои мерки, тристранният свят на Оруел най-накрая възниква. 2021 е новата 1984 година.
Ако Китай и Русия в момента се нахвърлят върху САЩ, това означава курс в един свят, в който не е позволено на никоя суперсила да доминира над другите две. През 1972 г. Ричард Никсън потърси помощта на Китай срещу Съветите. Може би САЩ и Русия един ден ще се съчетаят срещу Пекин.
Тук се крие наистина глобалната опасност – в мъглявата пропаст между думи и дела в засилващата се тристранна борба между суперсилитe.
Застъпниците на многополюсния свят ще кажат, че това е твърде опростено и че стратегическият баланс е по-фин и сложен. Кажете това на хората в източния регион на Донбас в Украйна и окупирания Крим, които са изправени пред дълбоко нестабилно руско военно присъствие по „контактната линия“.

Консенсусът сред анализаторите е, че Путин не е на път да нахлуе. И какво прави той? Апологетите предполагат, че той е бил провокиран от украински указ миналия месец, който обявява повторното завземане на Крим, завладян от Русия през 2014 г., за официална цел на правителството – и от подновяване на разговорите за присъединяването на Украйна към НАТО.
По-банално обяснение е, че Москва оказва натиск върху Киев за да прекъсне безизходицата в така наречения Мински процес – след като последното прекратяване на огъня в Донбас се срина. Путин се радваше на голям, но мимолетен ръст на рейтинга след анексирането на Крим. Миналия месец той използва пищен телевизионен митинг, отбелязващ седмата си годишнина, за да си върне загубената популярност.

Изглежда той не успя. Руснаците са заети с пандемията от коронавирус, спадащите доходи и влошената социално-икономическа перспектива. Повече от всякога проектът за възстановяване на съветската империя на Путин изглежда без значение, особено за по-младите хора.

Путин е под обстрел у дома от поддръжници на много преследвания опозиционен активист Алексей Навални и заради обвинения в корупция. Само 32% от руснаците се доверяват на своя президент, според неотдавнашна анкета на Levada Center. Погледнато по този начин, струпването на руски войски до границата с Украйна изглежда като пресметнато разсейване за вътрешнополитическите цели.

И все пак Путин може и умишлено да тества решимостта на САЩ и Европа. Той няма да забрави как Джордж Буш обещава безсмъртна подкрепа на новодемократичното правителство на Грузия през 2005 г., след което отпадна, когато войната с Русия избухна през 2008 г.
Както отбеляза миналата седмица анализаторът Тед Гален Карпентър, Белият дом на Байдън също потвърди „непоклатимата подкрепа на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в лицето на продължаващата агресия на Русия в Донбас и Крим“. Това изглежда в най-добрия случай като заложник на късмета, а в най-лошия – жестока измама.

„Паралелите между прекомерното насърчаване на Вашингтон за Украйна и гафа на Буш по отношение на Грузия са зловещи и тревожни“, пише Карпентър. САЩ и НАТО не биха започнали повече да воюват с Русия за Източна Украйна, отколкото за да спасят Южна Осетия, предположи той. И ако го направят, е, това е третата световна война точно там.

Тук се крие истински глобалната опасност – в мъглявата разлика между думите и делата в засилващата се тристранна борба между суперсилите.
Китайският мрачен лидер изглежда като човек, склонен към компромис. Той е претърпял много забележки от страна на Запада, включително обвинения в геноцид в Синцзян, жестокост в Хонконг и агресия в моретата около Китай. Какво го кара сега на компромис, когато силите му обсаждат Тайван?
Един от отговорите е, че той също може да се надява да отклони вниманието от вътрешните проблеми. Може би той е изправен пред невиждани предизвикателства в комунистическата партия на Китай. По-вероятно той би искал да отбележи стогодишнината през юли от основаването на ККП, като най-накрая покори това, което беше последният редут на националистите на Чан Кайши.

Дали Си просто тролира Вашингтон? Или скоро ще се противопостави на тях и ще предприеме стъпка към Тайван? Кошмарът на Байдън е едновременно руско нашествие в Украйна и китайска атака срещу Тайван.

Изборът на Океания: война на два фронта или унижение навсякъде. Добре дошли в света на Уинстън.