Световни медии: Войната срещу Иран разклаща петролните пазари и променя геополитическите сметки

Развитието на войната срещу Иран, започнала с американско-израелската офанзива на 28 февруари, е във фокуса на редица американски и британски издания.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е подценил способността на Иран да блокира световните доставки на петрол, което е довело до „напълно предвидим“ ценови шок, пише британският в. „Телеграф“.

Според изданието затварянето на Ормузкия проток от Иран – морски коридор, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол – е предизвикало рязък скок на цените на енергията след началото на американско-израелските удари.

Американският военноморски флот засега не е склонен да ескортира търговски кораби през протока, тъй като операцията се оценява като твърде рискована. „Телеграф“ цитира д-р Ерик Хегинботам от програмата за изследвания в областта на сигурността на Масачузетския технологичен институт, според когото САЩ не са мобилизирали достатъчно кораби за подобна мисия, а военноморските сили не са напълно подготвени да се справят със заплахата от морски дронове.

Междувременно в. „Гардиън“ съобщава, че служители на Пентагона са информирали американски законодатели по време на закрита среща във вторник, че разходите за войната срещу Иран вече са надхвърлили 11,3 милиарда долара само за първите шест дни от конфликта.

Според източник на изданието тази оценка вероятно включва основно разходите за боеприпаси и не отразява пълната цена на военните действия. Допълнителните разходи обхващат логистичната поддръжка на разположените сили в региона, медицинските разходи и замяната на загубена военна техника, включително самолети.

Бързото изчерпване на най-съвременните боеприпаси на САЩ вероятно ще наложи Конгресът да одобри допълнителен пакет за отбрана, за да бъдат попълнени запасите. Засега обаче администрацията на Тръмп не е дала яснота за продължителността на войната, а законодатели от двете партии стават все по-скептични към отпускането на ново финансиране без конкретен план за прекратяване на конфликта.

В. „Лос Анджелис Таймс“ отбелязва, че позицията на новия върховен лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей относно евентуално разработване на ядрено оръжие остава до голяма степен неясна.

Близките му връзки с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – структура, която в миналото е изразявала подкрепа за придобиването на ядрено оръжие – пораждат опасения във Вашингтон, че той може да се откаже от дългогодишната позиция на баща си срещу създаването на ядрена бомба.

Според изданието американските разузнавателни служби дълго време са смятали, че покойният аятолах Али Хаменей е следвал стратегия, при която Иран поддържа технологичния потенциал за създаване на ядрено оръжие, без да предприема окончателната стъпка към неговото производство.

Тази доктрина обаче може да бъде преразгледана. Според публикацията новият върховен лидер вероятно е ранен и се укрива след американската атака, при която са загинали баща му и други членове на семейството. Подобни обстоятелства биха могли да го убедят, че за оцеляването на режима е необходима ядрена възпираща сила.

„Вашингтон пост“ отбелязва, че войната е предизвикала активни коментари и в руските държавни медии. Там често се поставя въпросът дали преговорите със САЩ неизбежно завършват с ракетни удари по столицата на преговарящата страна.

Според изданието решението на Тръмп да ликвидира върховния лидер на Иран по време на активни преговори между Техеран и американски представители е засилило убеждението сред твърдолинейните кръгове в Москва, че дипломацията е крехък инструмент в свят, в който САЩ са готови да използват военна сила.

„Вашингтон пост“ цитира руския политолог Владимир Пастухов, почетен професор в Университетския колеж в Лондон, според когото войната с Иран вероятно ще затвърди убеждението на руския президент Владимир Путин, че е бил прав да нахлуе в Украйна.

По думите му начинът, по който Западът разрешава кризи – от Белград през 1999 г. до Техеран през 2026 г. – убеждава Москва, че страната, която изчаква твърде дълго, рискува да бъде първата, която ще бъде разгромена. „Ще бъде трудно Путин да бъде убеден, че е сгрешил. Той ще посочва Техеран на съюзниците си и ще казва: „Ние можехме да бъдем на тяхно място“, коментира Пастухов.