„Сова Харис“: Очаква се ръст на избирателната активност и двуполюсен модел

С наближаването на изборния ден се наблюдава повишаване на желанието за гласуване, показват данните от национално представително проучване на социологическата агенция „Сова Харис“, изготвено по поръчка на „Труд“. Според директора на агенцията Васил Тончев това се дължи на оформянето на ясна позиция сред част от колебаещите се избиратели.

Очакванията са избирателната активност да достигне около 3 милиона души. Въпреки това ефектът засега не променя съществено политическата картина. По думите на Тончев влияние оказва и засилената акция на МВР срещу купуването на гласове. Подобни действия в миналото са водили до спад на реалната активност с около 200 000 гласа, тъй като съществува група избиратели, които гласуват основно срещу заплащане.

Ако прогнозата за около 3 милиона гласували се потвърди, това ще означава осезаемо повишаване на интереса към изборния процес. Според социолозите ситуацията не представлява „вълна“, но може да се определи като сериозен прилив.

До вота остават около 10 дни – период, който традиционно е най-динамичен за кампаниите. В този етап събития като рязко поскъпване на горивата или външнополитически решения, включително подписването на споразумение за сътрудничество с Украйна, могат да окажат влияние върху избирателските нагласи.

Проучването показва, че темата за инфлацията и високите цени се е превърнала във водеща за кампанията. Над половината от избирателите я определят като най-важна, а близо 70% от пълнолетните българи се опасяват от сериозно влошаване на материалното си положение. Едва около една четвърт не споделят тези опасения. Това подсказва, че голяма част от обществото се чувства икономически уязвима и търси сигурност и промяна.

Подкрепата за основните политически сили остава относително стабилна. Водеща позиция заема политическият проект на бившия президент Румен Радев. Отчита се ръст за „Прогресивна България“, което показва ефективна кампания и потенциал за развитие. Подкрепата за ГЕРБ-СДС също остава стабилна, което предполага оспорван финал.

В резултат от вота се очертава формирането на нов двуполюсен модел в политическото пространство. Ключова роля за следизборното развитие ще имат партиите, които ще преминат изборната бариера, както и възможността за съставяне на стабилно правителство и квалифицирано мнозинство.

Коалицията ПП-ДБ се очертава като трета политическа сила с потенциал да бъде решаващ фактор при формирането на реформаторско мнозинство. ДПС вероятно ще бъде четвърта сила и може да има влияние върху ключови решения, включително в съдебната система, макар тежестта ѝ да намалее при по-широко парламентарно представителство.

Присъствието на „БСП – Обединена левица“ също ще бъде от значение за баланса в Народното събрание. „Възраждане“ се очаква да запази мястото си и да играе ролята на опозиционен коректив по важни теми.