„Сова Харис“: Шест партии в парламента, „Прогресивна България“ води

Агенция „Сова Харис“ обяви данните си от последното представително за пълнолетното население на страната проучване, изготвено по поръчка на вестник „Труд news“ в периода 7–12 март 2026 г. Изследването е проведено сред 1000 български граждани чрез стандартизирано face-to-face интервю в домовете на респондентите. Максималната статистическа грешка при 50% относителен дял и 95% гаранционна вероятност е ±3,1%.

Ако изборите се провеждат сега, в парламента биха влезли шест партии и коалиции – „Прогресивна България“, ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС НН, „Възраждане“ и „БСП за България“. Интерес представлява резултатът на коалицията около БСП, чието ново ръководство промени политическия стил и очевидно възстановява доверието на традиционния електорат в лявото политическо пространство. Подкрепата за формацията е малко над изборната бариера, докато партия МЕЧ остава много близо до нея, но под прага за влизане в парламента. Забелязва се и заявена подкрепа за коалиция „Сияние“, която очевидно се включва активно в опитите за промяна на политическото статукво.

В условията на представителна демокрация решаващо значение имат гражданите, които застават зад дадена политическа сила с готовност да ѝ се доверят. Поради тази причина отношението към партиите е представено чрез показателя „имам доверие“. Именно доверието създава средата, която позволява на една партия да разширява своята електорална подкрепа.

„Прогресивна България“ се очертава като водещият политически субект в момента и доминира в обществените нагласи като 30,9% заявяват подкрепа за партията. ГЕРБ–СДС с 19,3% и ПП–ДБ с 12.2% се намират в относителен застой, докато при „Възраждане“ (6,7%) , „Сияние“ (2,9%), БСП (4,4%) и МЕЧ (3,8%) се наблюдава потенциал за нарастване на подкрепата. При ДПС НН (7,1%), ИТН (2,2%) и „Величие“ (2,5%) тенденцията по-скоро е низходяща.

Единствените политици с положителен рейтинг – при които доверието надвишава недоверието – са бившият президент и настоящ партиен лидер Румен Радев и действащият президент Илияна Йотова. За Радев може да се каже, че е успял да съхрани общественото отношение към себе си въпреки промяната в политическата си роля. В същото време Илияна Йотова успява да запълни ролята, която Конституцията отрежда на президента – тази на балансьор и обединител.

Прави впечатление и нивото на доверие към служебния премиер Андрей Гюров, което е по-високо от това към партийните лидери от политическия кръг, от който той произлиза. Ефективността на останалите партийни лидери може да се прецени и по това доколко доверието към тях се доближава до рейтинга на партиите, които ръководят.

Образът на „печеливша партия“ традиционно привлича допълнителна подкрепа. В момента „Прогресивна България“ води убедително. Резултатът на ГЕРБ–СДС обаче остава стабилен и показва оформянето на втори силен политически център, което може да доведе до възстановяване на двуполюсния модел. Очертава се структура, при която ще има по една водеща партия вляво и вдясно от центъра, около които ще се групират други политически субекти.

Резултатите показват ясно изразена йерархия в общественото доверие към институциите в България. Най-високо доверие получават институции, които се възприемат като по-стабилни и донякъде дистанцирани от ежедневните политически конфликти – като Българската православна църква и президентската институция. Относително високи нива на доверие има и към армията и полицията, които се свързват с функции по сигурност и обществен ред.

В същото време институциите, пряко ангажирани с текущото управление – правителството и особено Народното събрание – се ползват с изключително ниско доверие. Превръщането на парламента в основна трибуна по време на предизборната борба според анализа показва още веднъж проблемите, породени от последните промени в Конституцията.

Ниски са и нивата на доверие към ключови елементи на съдебната система – прокуратурата и съда. Това подсказва траен проблем с общественото възприятие за ефективност и справедливост в правосъдието. Картината очертава силен контраст между сравнително запазеното доверие към символни и защитни институции и ниското доверие към институциите на политическата власт и правосъдието.

Изследването показва също, че хората възприемат икономическите трудности като най-непосредствения проблем пред страната. Високите цени и инфлацията са посочени значително по-често от всички останали теми. Сигурността и предвидимостта доминират в обществените нагласи и вероятно ще имат решаващо значение за резултатите от предстоящия вот.

Международните конфликти също присъстват в общественото съзнание, но в по-малка степен – възприемат се като важен, но по-отдалечен фактор. В същото време теми като демографската криза рядко се посочват като най-непосредствен проблем, което показва, че обществото е много по-фокусирано върху текущите икономически и управленски предизвикателства.

Налице е и изразен скептицизъм относно способността на изборите да доведат до стабилно управление. Делът на хората, които не очакват подобен резултат, е значително по-голям от този на оптимистично настроените. Това подсказва натрупано недоверие към политическия процес и към способността на партиите да формират устойчиво мнозинство.

Същевременно е висок делът на хората, които не могат да дадат оценка. Това може да се тълкува като признак на несигурност и обърканост в политическата ситуация, при която изходът от изборите и последващите политически договорености изглеждат трудно предвидими. Като цяло обществените нагласи сочат ограничени очаквания за стабилност след изборите и значителна колебливост в прогнозите за политическото развитие.

Общественото мнение е силно разделено и по въпроса дали служебното правителство ще гарантира честни и демократични избори. Делът на хората, които вярват в това, е почти равен на дела на скептично настроените. И тук делът на хората без ясно мнение е много висок – практически равен на положителните отговори. Това показва значителна несигурност, свързана както с политическата динамика, така и с натрупаното недоверие към изборния процес през последните години.

По отношение на войната в Украйна обществените нагласи показват ясно предпочитание към бързо дипломатическо решение. Повече от половината от анкетираните подкрепят незабавно започване на преговори, дори ако това предполага отчитане на исканията на Русия. Това говори за силно желание конфликтът да бъде прекратен възможно най-скоро, дори чрез компромис.

Значително по-малък дял подкрепя стратегията Украйна първо да подобри позициите си на бойното поле и едва след това да се пристъпи към преговори. Високият дял на хората без ясно мнение вероятно отразява сложността на международната ситуация и противоречивата информация около конфликта.

По отношение на бъдещите отношения между България и Русия в общественото мнение доминира по-умерена и прагматична позиция. Най-голям дял от хората смятат, че страната трябва да спазва санкциите на ЕС, но въпреки това да поддържа отношения с Русия като важен съсед в региона. Това показва предпочитание към баланс между европейската политическа рамка и поддържането на практични двустранни контакти.

В същото време значителна част от анкетираните изразяват по-критично отношение към санкциите и подкрепят позицията България да се обяви против тях. По-малък дял подкрепя идеята за максимално дистанциране от Русия. Около една пета от респондентите не могат да формират ясна позиция, което отразява сложността на темата и влиянието на международната обстановка върху обществените нагласи. Като цяло резултатите сочат по-скоро търсене на балансиран и прагматичен подход, отколкото подкрепа за крайни позиции.