Тревожни данни за организацията на болничния престой при майките, родили преждевременно

Проучване на Фондация „Нашите недоносени деца“ разкрива съществени проблеми при планирането на болничния престой след раждане, решими без инвестиция, а с промени в организацията на следродилния престой

Организацията на болничния престой на майките, родили преждевременно, оказва съществено влияние върху тяхното психо-емоционалното състояние и преживяване след раждането. През февруари 2021 г. Фондация „Нашите недоносени деца“ проведе онлайн проучване сред 582 майки, родили преждевременно, за да събере информация за организацията на болничния им престой и отражението ѝ върху психо-емоционалното им състояние.

Данните от изследването разкриват съществена липса на практики, вземащи под внимание преживяванията на преждевременно родилите жени, при планиране на болничния им престой.

Проучването е изградено около хипотезата, ченастаняването на майки, родили преждевременно, в обща стая с майки, които не се налага да бъдат отделяни от новородените си и прекарват времето с бебетата си в общата болнична стая, е потенциален източник на допълнително психично страдание за първите, усилва негативните преживявания, свързани с травматичното събитие, както и затруднява психо-емоционалното им стабилизиране.

Според резултатите, 69.6% от майките, участвали в проучването, са споделяли стая с жени родили на или около датата на термина си, което е оказало негативно влияние върху психо-емоционалното им състояние. Най-често срещаните определения, които анкетираните използват, за да определят начина, по-който са се чувствали в ситуацията, са: депресиращо, съсипващо, кошмарно, вина, тъга, болка, страх.

„На никого не го пожелавам. Няма по-голяма болка от това да родиш и да не можеш да бъдеш с детенцето си. Срина ме още повече. Гледах как на всеки 3 ч. взимаше бебчето си при нея и го кърмеше. Как го гушкаше, а аз дори още не бях видяла моето бебче. Радвах се за нея, но не можех да скрия сълзите си, опитвах се да се държа, за да не развалям нейния хубав момент, да не я карам да ми съчувства и успокоява, а да се радва на детето си. Плачех най-често нощем. Не искам да се връщам там, в онзи момент…. Боли…“, споделя анонимна участничка в анкетата.

В тази ситуация няма необходимост от инвестиране на допълнителни финансови и материални ресурси или ангажиране на повече от планираните медицински специалисти. Необходимата промяна се свежда до съобразяване на факта, че преждевременно родилите жени, както и майките, чиито бебета се нуждаят от интензивни грижи, се намират в качествено различна ситуация от останалите майки, което предполага обезпечаване на базови условия, подкрепящи тяхното възстановяване, а не нанасящи допълнителни психо-емоционални травми, както е в момента.

С представените данни, Фондация „Нашите недоносени деца“, се стреми да насочи вниманието на лечебните заведения към проблема и да апелира към предприемане на стъпки за промяна на практиките по организиране на следродилния престой на майките на недоносени, както и новородени, нуждаещи се от интензивни грижи.

Целта е да се организира настаняването им по начин, съхраняващ достойнството и подкрепящ психическото им възстановяване след преживения травматизъм, асоцииран с преждевременното раждане. Бебето и майката са част от една обща картина, те споделят една история, заради което, благополучието на единия е обвързано с благополучието на другия, а подобряването на грижите за тях изисква прилагането на комплексен подход, адресиращ както физиологичните, така и психо-емоционалните им потребности.

Пълният текст на изследването на Фондация „Нашите недоносени деца“ можете да прочетете тук.