Цар Самуил – владетелят, който до последно защитава българската държавност

България посреща тленните останки на цар Самуил с държавна церемония днес на площад „Княз Александър I“ в София.

Цар Самуил е български владетел от края на X и началото на XI век, управлявал като цар от 997 до 1014 г. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство и първият владетел от династията на Комитопулите, заел българския престол.

Самуил е роден около 950–960 г. Той е най-малкият син на комит Никола и съпругата му Рипсимия. Има трима братя – комитопулите Давид, Мойсей и Арон.

След смъртта на цар Петър през 970 г. Самуил управлява България заедно с тримата си братя. При завръщането на цар Борис II (970–971) от Цариград четиримата братя признават властта му. След като Византия завзема Североизточна България и Борис II е отведен в плен през 971 г., братята отново застават начело на свободните български територии на запад от река Искър.

При установеното четиривластие Самуил управлява най-северната част на държавата с център Видин. През 976 г. активно участва в отхвърлянето на византийската власт и води военни действия в земите на север от Стара планина.

След смъртта на братята си Давид и Мойсей Самуил застава начело на българската държава. През 977 г. той приема във Видин избягалия от Византия Роман, син на цар Петър, признава го за законен български цар и става негов пръв пълководец. Столицата на държавата е преместена в Скопие.

Победата при Траянови врата

В периода 977–983 г. под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия и след тригодишна обсада превземат Лариса.

На 17 август 986 г. армията, командвана от Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски в прохода Траянови врата. В сражението участват брат му Арон и Роман, синът на цар Петър.

Византийската армия е разбита, а император Василий II се спасява с бягство към Филипопол (Пловдив). Разказите на хронистите представят отстъплението му като толкова паническо, че императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и попадат в ръцете на българите.

Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на българската войска и затвърждава позицията му като водач на българите.

През 991 г. Самуил отново води военни действия срещу Византия, при които цар Роман е пленен. През 996 г. той предприема поход до Термопилите, но на връщане е разбит при река Сперхей.

След смъртта на цар Роман през 997 г., поради липса на преки наследници от Симеоновия род, за цар е избран Самуил. Вероятно по това време той премества столицата в Преспа, а по-късно – в Охрид.

Борбата с Византия

Управлението на цар Самуил е белязано от продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на почти 20 години той удържа атаките на император Василий II и му нанася сериозни поражения.

През 998 г., с цел да предотврати използването на сърбите като съюзници на Византия в българския тил, цар Самуил напада Сръбското княжество. Той подчинява областите Зета, Дукля и Требине и пленява сръбския княз Иван-Владимир.

В резултат на успешната дипломатическа дейност на Самуил неговата корона получава признание от папския престол. Той сключва съюз с Унгария и жени сина си Гаврил Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза.

Дъщеря му Косара е омъжена за княз Иван-Владимир, когото Самуил впоследствие връща като управител на Зета. Другата му дъщеря Мирослава се омъжва за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, когото Самуил изпраща за управител на Драч.

От началото на XI век българо-византийските отношения отново се изострят. През 1001 г. Византия завладява Североизточна България, а през 1002 г. – Тесалия. Между 1003 и 1004 г. византийските войски обсаждат и превземат Видин.

За да ги отклони, цар Самуил предприема поход в Източна Тракия и овладява Одрин. Василий II успява да превземе Скопие, но при Перник е отблъснат с тежки загуби. Цар Самуил предприема и два похода срещу Солун.

Военните действия продължават до 1013 г., без да се стигне до окончателен решителен сблъсък.

Битката при Ключ и краят на цар Самуил

За да спре настъплението на Византия, българската армия издига в клисурата между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ до Петрич, широка преградна стена.

На 29 юли 1014 г. византийците успяват да я заобиколят и да нападнат българите в гръб в северното подножие на Беласица. Цар Самуил е принуден да отстъпи.

Около 14 000 пленени български войници са ослепени по заповед на император Василий II. На всеки сто души е оставен по един едноок водач, след което пленниците са изпратени при българския цар. Заради жестокостта си Василий II получава прозвището „Българоубиец“.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на ослепените си войници след битката при Ключ.

През целия си живот той остава непоколебим защитник на българската независимост, държавност и духовно наследство, завещани от неговите предшественици Крум, Борис и Симеон. Съвременниците му го описват като изключително силен и храбър владетел, който не познавал покой.

Единственият български средновековен владетел с открит гроб и запазени тленни останки

Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени.

Гробът му е открит през 1969 г. в базиликата „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос.

Оттогава останките се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а въпросът за връщането им в България периодично се поставя от историци, археолози и българските институции.

През декември 2003 г. за първи път кадри, заснети от български телевизионен екип на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, са показани в документалния филм „Островът на цар Самуил“ на Горан Благоев и режисьорката Ралица Димитрова.

Във филма гръцкият археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос разказва за обстоятелствата, при които в средата на XX век при археологически разкопки в Преспа е открит гробът, който той свързва с цар Самуил. Той посочва, че българският владетел умира през 1014 г., след като вижда ослепените си войници.

През 1969 г. проф. Муцопулос провежда разкопки в базиликата „Св. Ахил“ и открива четири саркофага, като предполага, че единият от тях принадлежи на българския цар Самуил.

Антропологичните изследвания на предполагаемите останки показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал приблизително на 70-годишна възраст.

В края на IX век по заповед на княз Борис I Покръстител на остров Свети Ахил е построен един от най-големите храмове на новопокръстена България. Век по-късно островът става една от резиденциите на цар Самуил, който издига тук свои дворци.

По същото време храмът на острова се превръща в катедрала на българския патриарх, който се установява в западните предели на царството след завладяването на Велики Преслав от византийците.

Така остров Свети Ахил се превръща в свидетел на едни от най-драматичните моменти в края на Първото българско царство. Той е свързан и с паметта за още един български владетел – Гаврил Радомир, син на цар Самуил, който също е погребан там.