Цените на петрола скочиха с над 25% заради конфликта в Близкия изток

Цените на петрола скочиха с над 25% днес, достигайки най-високите си нива от средата на 2022 г. Пазарите реагираха на опасенията от продължителни прекъсвания на доставките от Близкия изток, след като някои големи производители от региона започнаха да намаляват добивите на фона на разширяващия се конфликт между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент – референтен за Европа – поскъпнаха с 24,96 долара за барел, или с около 27%, по време на азиатската търговия. Към 06:51 ч. българско време те се търгуваха за 117,65 долара за барел. Ако тенденцията се запази до края на сесията, Брент може да отбележи най-големия еднодневен ръст в историята си.

Котировките на американския лек суров петрол (WTI) също нараснаха значително – с 25,72 долара, или 28,3%, до 116,62 долара за барел.

По-рано през сесията Брент достигна връх от 119,50 долара за барел, а WTI – 119,48 долара.

През миналата седмица и двата основни сорта вече отбелязаха сериозно поскъпване. Брент нарасна с около 27%, а американският лек суров петрол – с 35,6%.

Инвеститорите са особено притеснени от развиващата се криза около Ормузкия проток, през който преминава приблизително една пета от световните доставки на петрол.

Прекъсванията в плаването на танкери по този ключов морски маршрут и нарастващите рискове за сигурността вече забавят транспортната дейност, което засяга най-силно азиатските купувачи заради силната им зависимост от петрола от Близкия изток, посочва Ройтерс.

„Освен ако доставките през Ормузкия проток не бъдат възстановени и напрежението в региона не спадне, натискът за покачване на цените вероятно ще продължи“, заяви Васу Менон от сингапурската финансова компания OCBC.

Ирак и Кувейт вече започнаха да намаляват добивите на петрол. По-рано Катар съобщи, че също намалява производството на втечнен природен газ, тъй като конфликтът нарушава доставките.

Анализатори очакват, че Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия също могат скоро да ограничат производството, тъй като наличните резерви в складовете намаляват.

Допълнително напрежение на пазарите създава и политическата ситуация в Иран след избирането на Моджтаба Хаменей – втория син на аятолах Али Хаменей – за нов върховен лидер на страната. Али Хаменей беше убит в началото на операцията на САЩ и Израел срещу Иран.

„С назначаването на сина на покойния Али Хаменей за нов лидер на Иран, целта на американския президент Доналд Тръмп за промяна на режима в страната става по-трудна“, коментира Сатору Йошида, анализатор в Rakuten Securities.

Според анализатори войната може да доведе до седмици или дори месеци на по-високи цени на горивата за потребителите и бизнеса по света, дори конфликтът – който продължава вече седмица – да приключи сравнително бързо. Причината са повредени съоръжения, нарушена логистика и повишени рискове при транспортирането.

„Следващият ключов момент ще бъде дали ще се стигне до затваряне на петролни кладенци. Това не само ще намали още повече производството, но и ще забави възстановяването на добивите след края на конфликта, което може да задържи високите цени за по-дълго време“, каза Даниел Хайнс, старши стратег по суровините в ANZ.

Междувременно производството на петрол в Ирак от основните южни находища е спаднало със 70% – до около 1,3 милиона барела дневно, тъй като страната не може да изнася суровината през Ормузкия проток, съобщиха трима източници, запознати със ситуацията.

Складовете за суров петрол в страната вече са запълнени до максималния си капацитет, заяви представител на държавната компания Basra Oil Company.

Кувейт също обяви, че е въвел превантивно намаляване на производството и рафинирането на петрол заради продължаващите атаки на Иран.