Център за анализи и маркетинг: 33,7% за Радев, пет формации влизат в парламента

Около 68% от българските граждани заявяват готовност да гласуват на предсрочните парламентарни избори на 19 април, а пет формации биха влезли в следващото Народно събрание. Това показва проучване на Центъра за анализи и маркетинг, представено от директора на института Юлий Павлов в Националния пресклуб на БТА в София.

Изследването е проведено в периода 17–24 февруари 2026 г. сред 1010 пълнолетни граждани. Един процент от извадката съответства на приблизително 53 000 души. Данните са събрани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните. Максималната стохастична грешка при 50-процентни дялове е ±3,1%.

Близо 35% от запитаните посочват, че ще гласуват и вече са решили за кого. Малко над 33% възнамеряват да участват във вота, но все още не са избрали конкретна формация. Около 14% не са решили дали ще гласуват, а 17,5% заявяват, че няма да отидат до урните.

По оценка на Юлий Павлов на изборите могат да гласуват между 3 и 3,2 милиона души. Той уточни, че в рамките на кампанията са възможни промени и по-точна прогноза ще може да се направи в началото на април. Според него очакваната активност е с около 400–500 хиляди души по-висока спрямо предишния вот, като значителна част от новите избиратели вероятно ще подкрепят формацията на Румен Радев.

Сред вероятно гласуващите партията на Румен Радев (президент в периода 2017–2026 г.) получава 33,7% подкрепа. За ГЕРБ–СДС биха гласували 18,9%, за „Продължаваме промяната – Демократична България“ – 13,2%, за „ДПС – Ново начало“ – 10,3%, а за „Възраждане“ – 8,1%. Под парламентарната бариера към момента остават „БСП за България“ с 3,6%, „Морал, единство, чест“ с 3,5%, „Величие“ и „Има такъв народ“ с по 1,2%, както и „Алианс за права и свободи“ с 0,5%.

„Това е груба картина. Фините настройки ще бъдат дадени от кампанията и от това дали някой ще направи гаф“, коментира Павлов.

Близо половината от вероятно гласуващите смятат, че след изборите ще бъде съставено правителство. Около 27% са на противоположното мнение, а малко над една четвърт не могат да преценят.

Като най-сериозен проблем пред страната близо 40% от анкетираните посочват високите цени и инфлацията. За почти 14% водещ проблем са ниските доходи, за около 23% – лошото управление, а за малко над 21% – корупцията и съдебната реформа. 2,6% посочват други проблеми. Според Павлов, въпреки появата на нов политически играч, обществените нагласи остават по-скоро песимистични.