Честваме 200 години от рождението на Георги Раковски

На 14 април отбелязваме 200 години от рождението на Георги Сава Раковски. Той е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България. Създава четническото движение и поставя началото на организираното националнореволюционно движение. Неговият революционен опит са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Целият му живот е посветен на борбата за освобождение на България от османско владичество.

Рожденото му име е Съби Стойков Попович. Роден е в Котел в семейството на търговеца и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева.
Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, след което на 13 години постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Напуска града през 1836 година поради разразилата се чумна епидемия.

През следващата година той заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в гръцко училище. Тук той получава солидно образование като изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски. В Цариград той става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт, включва се и в борбата за църковна независимост.

През 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където започва революционната му дейност. За участието му в Браилския бунт през 1842 година е осъден на смърт. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и след кратък престой в Марсилия се завръща в Котел. В родния си град заедно с баща си той участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани и осъдени на 7 години затвор. излежава присъдата си в Цариград от 1845 до 1848 година.

През 1854 година Раковски организира чета и се подвизава в Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав, но те се изтеглят в Румъния и той разпуска четата си.

Следващите години прекарва в емиграция в Букурещ, Нови Сад и Молдова. През 1860 г. Раковски се установява в столицата на Сръбското Княжество – Белград. Тук той изготвя „План за освобождението на България” и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград”. Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тях той за пръв път излиза с идеята за създаване на „ръководен център на борбата”, както и организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия, която да премине в България и да вдигне на въстание.

Той започва практическо реализиране на идеите си чрез организиране на революционната армия през 1862 година известна като Първата българска легия в Белград. През юни 1862 година Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. След нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя легията е разпусната.

През 1866 година Раковски отново посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Каприянския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети. Мисията му обаче е неуспешна.

В края на 1866 година Раковски образува „Върховно народно българско гражданско началство“ със задача да организира и изпраща чети в България. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. С тази идея през 1867 година в България са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Раковски умира от туберкулоза. Той обаче си отива спокоен. Неговото дело е продължено от достоен наследник – Васил Левски.
Апостола на свободата е най-успешния и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му. Той трупа своя революционен опит именно в легиите на Раковски. Левски доразвива неговата идея за „привременното правителство“, което според него трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната, а не да се чака помощ отвън.
Днес с тържествено честване и военна церемония в Пловдив ще бъдат открити две изложби за живота и делото на Раковски. Тържествен ритуал ще има и пред паметника на революционера в родния му град Котел. В столицата ще бъдат поднесени цветя и венци пред бюст-паметника на Раковски в Борисовата градина.