Време е да се върне чистата журналистика

Бавно, но с постоянство, политическият дебат се измества в социалните мрежи, и то във Фейсбук. Това пише Добринка Златкова в свой коментар за сайта Actualno.com.

Важно е да се отбележи, че у нас Туитър не е на почит, а по света това е предпочитаната от политиците социална мрежа. Вероятната причина за това е ограничението за текстово съдържание. Краткостта на туитовете изисква повече остроумие, богат речник и интелигентност. Бойко Борисов демонстративно отрича необходимостта един политик да притежава тези качества. От последните евроизбори насам той постепенно, но трайно измести публичните си изяви изцяло във Фейсбук. Повлече крак и неговият най-голям противник Слави Трифонов, който също се изнесе там. Слава Богу президентът Румен Радев все още предпочита “конвенционалните медии”.

Първоначално Борисов избра социалните мрежи, за да се хвали с построените пътища, магистрали, детски площадки, зали и т.н. Сетне ги използва за да покаже как овладява пандемията и как българското производство се трансформира, за да задоволи нуждите на страната от маски и предпазни материали. Миналото лято избяга пак там, за да се скрие от протестите и неудобни въпроси на някои медии. Сега Борисов е беглец от медии, а Трифонов е протестър срещу медийно сервилничество. И двамата са прави, обаче до време, а отношението им с една дума е лицемерно, защото те дължат на същите тези медии своя успех. Те са 100%-ов медиен продукт, който е обгрижван и поен от знайни и незнайни журналисти.

Тези дни попаднах на някаква фейсбук страница бореща се “За чиста журналистика”. Там е публикуван клип, който има претенциите вероятно за политическа сатира.

Авторите му твърдят, че е по действителен случай. Главният герой в него е прототип на журналиста Мартин Карбовски, поради приликите в името и визията с акцента шапка и тиранти. Най-общо казано се обяснява пътя на поръчковите публикации.

Сетих се, че Карбовски беше, така да се каже, чирак на нашия Лари Кинг във възродената през 2002 г. “Всяка неделя”. По-паметливите помним как веднъж Кеворк Кеворкян го нарече посткомунистически запъртък, бъркаше името му, вероятно нарочно и веднъж го изгони от студиото. Дори се появиха тогава заглавия в медиите, че тандемът Кеворкян-Карбовски измества по рейтинг Слави-Годжи.

Замислих се, че в началото Сашо Диков и Кеворк Кеворкян бях сред видните поддръжници на Бойко Борисов. Неговото простовато поведение тогава беше аплодирано и оправдано именно от Кеворкян, който вече не пести критики към Борисов, но уви статиите му са толкова възвишени, че понякога човек направо е отнесен от автора в неизвестни посоки. Диков пък е с недвусмислена, остра анти-Борисов позиция. Вложи сърце и душа в изпълнението на отредената му роля на куриер на акциите на ПФК Левски като ги достави в Министерски съвет. В същото време Карбовски беше обвинен от пишман дизайнерката Миглена Каканашева – Мегз в сексуален тормоз. БТВ го свали от ефир като не става ясно дали твърденията на Мегз е причината или поводът. Целият случай постави важни въпроси, но заради други скандали с Мегз свързани основно с неплатено ДДС, отмина. Да, ние в Европа не сме пуританска Америка. Това обаче не отменя въпроса дали са верни нейните твърдения. Изказът и хигиената в поведението в медиите е недопустимо да се етикират като цензура. Световни примери много.

Сега във Фейсбук пространството се опитват да живуркат и Кеворк, и Карбовски. Само Диков като последния мохикан е захапал ТВ ефира и не го пуска. Но Карбовски като по-млад, по средата между поколението на динозаврите и това на Youtube звездите като Станислав Цанов, се опитва да навлезе в новата онлайн реалност и да яхне вълната. По стъпките на Цанов и той направи интервю с Васил Божков, но някак си не отговори на очакванията нито с въпросите си, нито с гледаемост. Във Фейсбук е твърде активен с по няколко поста на ден, в които не споделя свои мисли, а публикува изказвания на опозиционно говорещи политици – основно на Слави Трифонов и президента Румен Радев. И така събира много лайкове и коментари. Поддържа име и имидж. Все пак е с опит, учил се от най-добрите, предпазливо, засега, не се обвързва с категорична позиция. Нещата се повтарят и нищо ново под слънцето. Около новите политици очаквано ще се намерят и журналисти, които да ги бранят и оправдават техните постъпки.

Дошло време за разместване на пластовете в родната ни политика. В дългосрочен план това е здравословно, защото е възможност да се възстанови балансът, който сега е нарушен заради доминацията на една политическа сила. Успоредно върви от доста време битка за журналистическите принципи и нрави в родните медийни среди. Официозите на властта срещу бунтарите и питащите. Тази битка е по-значима за обществото ни от политическата. Медиите са тези, които притежават силата да формират или манипулират мнението ни по всички въпроси. От политически възгледи, предпочитания и харесвани политици, през подкрепата за политики във всички сфери – външни и вътрешни работи, екология, образование култура и т.н. Колкото е важна темата със сервилната журналистика и отреденото ни 112 място по свобода на медиите, толкова е важен въпросът с поръчковата журналистика и употребата на медиите за да бъде “ударен” някого. Имаме огромна нужда отново от авторитети в медиите, които да не са готови в името на парите и властта да заложат натрупания капитал от обществено доверие. Време е политиците ни, стари и нови, да излязат от Фейсбук и отново да застанат пред микрофоните, да отговарят на всички въпроси на репортерите, защото само така и едните, и другите ще бъдат разобличени.

Автор: Добринка Златкова