Икона и багер помагат в изваждането на кръста на Богоявление

Тази любопитна история, за която искаме да ви разкажем се е случила на Богоявление миналата година в подбалканското селце Мирково и бе разказана за нас от Елисавета Хрискова.

Както всяка година на този празник в местната църква се отслужва тържествена Света литургия и водосвет за здраве, на която присъстват много хора.  След приключването на службата множество се отправя с шествие към реката в края на селото. Тук предстои кулминацията на празника хвърлянето на кръста в студените води на реката.

Мирковчани са хора, които тачат традициите, активно се подготвят и участват в тях. Добре са се подготвили и този път за мероприятието. За хвърлянето на кръста е изкопан специален вир в реката. Природата този ден също е осигурила подходящо за събитието време. Навалял е приличен сняг, студено е, с отрицателни температури, но слънцето се усмихва. Хората са премръзнали, но с любопитство очакват да видят кой ще извади кръста. Смелчаци за това добро дело не липсват.

Кулминацията на ритуала настъпва. Местния отец Николай благославя всички и хвърля сребърния кръст в ледените води на реката. Петима младежи се хвърлят във водата, всеки от тях с намерение той да се докосне пръв до кръста. Отминава първоначалната суматоха във водата, но резултат от усилията на ентусиастите няма. Във водата влизат подкрепления, кръстът трябва да бъде намерен. Вятърът се усилва, водата е мътна, хората са мокри, но никой не се отказва. Въпреки това кръста е неоткриваем. Част от хората си тръгват мълчаливи и разтревожени.

Други остават и на вира работата продължава. Хората се организират и влизат във водата последователно на смени. В действие влизат и спомагателни средства – кирки и лопати. Проверява се всяко кътче. Три часа изминават в усилено търсене, но резултат няма. Тогава групата получава сериозно подкрепление. Към нея се присъединява багер, управляван от Ивайло Лазаров.

Елисавета  Хрискова, която е член на църковното настоятелство при църквата „Св. Вмч. Димитрий”,  решава също да помогне и донася от къщи икона на Света Екатерина, убедена, че с нейна помощ ще могат да извадят кръста.

Минава още час в напрегнато търсене и молбите на Елисавета са чути. Ивайло Шопов открива кръста под радостните викове на присъстващите.

Новината мигновено се разпространява в селото и хората се успокояват. Ивайло Шопов е награден от кмета на общината Цветанка Йотина за своята упоритост и късмет в търсенето на кръста.