Как млади войници от Русия участват във войната в Украйна

Снимка: dw.com

Допреди броени дни Русия твърдеше, че изпраща само професионални войници в Украйна, че там не се бият наборници. Очевидно обаче във войната са били изпратени доста млади войници, които са били подведени. Предлагаме ви материала по този повод на немската агенция “DW”.

Рушан Рахманкулов научава в интернет, че синът му е попаднал в украинско военнопленничество. Неговото момче Рафик стана неволен герой в многобройни видеа, които обикалят из социалните мрежи. Младото руско войниче в камуфлажна униформа и качулка, с дебела лепенка върху очите угрижено декламира личните си данни: “Рахманкулов Рафик Рушанович, роден 04.12.2002 в Саратовска област, град Петровск, подразделение 91701.”

Подобни видеа обикновено се разпространяват от украинските военни – с официалното обяснение, че така уведомяват роднините къде се намира техен близък войник. Всъщност подобни видеа имат и друга цел: да деморализират руската войска и цивилното население.

Преди още да го забранят, популярният тв-канал Дожд даде думата на бащата Рушан Рахманкулов: “Племенницата ми изпрати видеото, а аз отначало си казах, че е фалшифицирано. В службата хората също ме успокоиха, че сигурно е фалшиво.” Но постепенно Рушан разбира, че това е именно синът му. Руски правозащитници също му съобщават, че Рафик е попаднал във военен плен.

“Казват им, че ги изпращат на учение”

Рушан Рахманкулов живее на около 60 километра от Москва, в град Наро-Фоминск. Преди две седмици неговият син му казал, че подразделението му се отправя към руско-украинската граница. После поддържали връзка по телефона, колкото можели. “След което научих, че са близо до Харков. Още откъм нашата страна, но вече съвсем близо”, разказва Рушан.

Рафик го успокоявал, че това било само учение и че щял да се върне в Москва още на 25 февруари. Руската правозащитна организация “Комитет на войнишките майки” съобщава, че съдбата на Рафик споделят още много други млади войници. “Има много информации, че на войниците е казано, че това е учение. Че няма да се стигне до бойни действия. После им казали, че населението ще запази неутралитет, че украинската армия няма да се бие. Казали им, че трябва да влязат в Киев просто като на учение”, обясняват правозащитниците.

В Русия момчетата са длъжни да служат една година в казармата. Те могат обаче да поискат удължаване и да подпишат договор с армията, за да служат по-дълго и така да станат професионални войници. А във военни операции могат да участват само професионалните войници. Така поне пише в един президентски указ, издаден под мрачното впечатление на Чеченските войни. Руските правозащитници обаче получават все повече сигнали, че и много срочно служещи са били принудени или по някакъв начин убедени да участват в нахлуването в Украйна. “На теория доброволно подписват такъв договор, командирите не могат да ги принудят. Но често пъти командирът ще им каже, че не проявяват достатъчно патриотизъм. Чували сме дори, че началниците мамят войничетата и ги заплашват, че командирът просто ще фалшифицира подписа им”, твърдят правозащитниците. Руските власти отхвърлят тези обвинения.

Надежда: Това не е война. Зет ми не се сражава.

В Източна Русия германската обществено-правна телевизия АРД успява да се свърже с Надежда (това не е истинското ѝ име), която работи за една от организациите, съветващи войниците. Тя е в средата на шестдесетте, очевидно има тесни връзки с местните военни. Навремето също e служила в армията – въпреки това войната изненадала и нея. “Никой нищо не знаеше”, казва тя, но уточнява, че не иска да говори за “война”. “Война – това е например Първата световна или Втората световна. Или пък войната на САЩ срещу Сърбия. Все има по някоя война, но това тук не е.”

Ветеранката предпочита да използва термина, наложен от Путин: “военна спецоперация”. Въпреки това обаче тя не иска зет ѝ да участва в тази “операция”. От правозащитници в Санкт Петербург АРД научи, че Надежда е успяла да отърве зет си от служба. Питаме я дали това е вярно, а тя отговаря доста засукано: “Нямаше заповед да се заминава някъде, което означава, че нямаше законова рамка за неговото участие. Такава е ситуацията, която възникна при нас.”

След този въпрос Надежда казва, че всъщност искала най-вече да говори за нещо друго, да ни обясни защо руската “спецоперация” в Украйна е оправдана. Тя вярва на Путиновия разказ за украинските неонацисти, които тероризирали руското малцинство в Източна Украйна. “От 2014 години молим света да ни чуе. В народните републики Донецк и Луганск стрелят по цивилни хора. Не по войската, а по нормални граждани. Ние, руснаците, не искаме война.”

Само че точно това се случва в момента: война. Надежда също се надява, че оръжията скоро ще замлъкнат, а руснаците и украинците отново ще се сдружат. На друго мнение е бащата на Рафик Рахманкулов: “Не разбирам за какво е всичко това. Сигурен съм, че всички родители, които са в моето положение, добре ме разбират.”

Рафик щял да направи всичко необходимо, за да освободи сина си от украински плен. Ако руските власти и военни не можели да му помогнат, тогава щял да потърси помощ от украинците, казва разстроеният баща.