Програмите на партиите не решават проблемите на правосъдието и корупцията според ИПИ
Снимка: news.bg
В месеца преди парламентарните избори от Института за пазарна икономика направиха анализ на предизборните програми на основните кандидати за представителство в 45-ото Народно събрание в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Според автора на анализа Иван Брегов, проблемите остават нерешени, а партиите и коалициите, с едно изключение, залагат основно на програмите си от пролетта на 2021 г
Политическите платформи
Проблемите на българските съд и прокуратура са основни за обществото през последните 30 години. През 90-те, а след това и в началото на века, политическите процеси по присъединяване на страната към НАТО и ЕС стимулираха поне привидно политиците ни да бъдат по-активни, в това число и по въпроси като равенството на гражданите пред закона, зачитане на човешките права, обезпечаването на добра среда за живот и инвестиции, немислими без независим съд и работеща прокуратура. Към ден днешен тези важни теми станаха жертва на договорки на високо политическо и международно ниво, но от друга страна като общество се убедихме, че за трайна вътрешна промяна е необходима основно нашата воля като граждани. Само постигнатото със собствени обществени усилия може да бъде неотменим напредък. Затова преди да се възползваме от избирателното си право следва да направим информиран избор. Както във всички изборни надпревари проблемът не е в това какво обещават кандидатите на парламентарните избори, а как предвиждат да го постигнат. На основание аргументите и конкретиката на обещанията можем да проверим сериозни и изпълними ли са твърденията им.
Вижте още: Решението на КС за Кирил Петков и реакцията на политиците
Практиката дотук показва, че след като отминат изборите партиите често пъти изоставят заявеното в предизборните програми, не обвързват парламентарното си поведение с него, а и гражданите нямат навика да изискват отчетност за действията на своите избраници. След още някакво време предизборните платформи биват свалени от публичното пространство и така проследимостта на обещаното става непосилно усилие, а това благоприятства късата политическа памет на обществото ни и обуславя поредица нерационални избори.
Социологическите прогнози от есента на 2021 г. предвещават отново фрагментиран парламент с множество партии. Именно в такава ситуация предизборните платформи могат да послужат за ориентир какъв би могъл да бъде пътят за коалиране и, колкото и задкулисен да е политическият живот в страната, да укажат коя партия от какви позиции се е отказала или приела в името на властта.
Състояние на политическия дебат
Съдебна власт
От последните мащабни законодателни действия в полза на реформирането на съда и прокуратурата изминаха пет години като действията по изменение на Конституцията от 2015 г. и логическото тяхно продължение – ревизията на Закона за съдебната власт от 2016 г. останаха идейно незавършени. А за изминалото време оттогава с поредица решения на Конституционния съд и с поредица изменения отново на ЗСВ постигнатото бе обезсилено в мандата на 44-то НС. Членовете на Висшия съдебен съвет също постигнаха негативна синергия – на висшите постове бяха подбрани „правилните” ръководители, а конкурсната система за назначаване и повишаване на съдиите ефективно беше блокирана. Така се постигна вътрешна апатия за реформа в самите професионални среди. Съществуващият модел на функциониране на съдебната власт практически обезпечава липса на възпиране между трите клона на властта, подчинението на съда осигурява произвол на изпълнителната власт. Липсата на ефективно наказателно преследване от страна на прокуратурата отново над изпълнителната власт на практика се свежда до „нека взаимно да не се закачаме, а да си помагаме” във вреда на обществения интерес. Същевременно се допуска да бъдат „удряни” неприятните и критични към властта лица, бизнеси, медии и т.н., което води до институционално разложение.
Общото състояние на политическите платформи
Въпреки създаденото опозиционно напрежение от протестите през 2020 г. основните политически претенденти се представят неубедително. БСП са публикували визията си и тя е повече от хилава в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Дали си оставят пролуки за удобно коалиционно договаряне с противниците на каквито и да е реформи, можем само да предполагаме. ГЕРБ, от цялото си съществуване, за пръв път нямат заявен политически манифест, така че властовите им амбиции на практика ще се свеждат до политики извън протестния фокус – независимо функциониращо правосъдие и минимизиране на корупционните прояви. Публикуването на детайлна предизборна програма по въпросите на правосъдието би могло и да се счита като неизпълнено дотук за близо 10-годишното им управление. Заявеното от ДПС е лаконично и без конкретика.
От неучаствалите в последния трайно работещ 44-ти Парламент, партии и коалиции „Изправи се БГ! Ние идваме!”, „Демократична България” и „Продължаваме промяната” заявяват убедителни програми, които заслужават особено внимание. „Има такъв народ” редуват рационални с откровено опасни предложения в областта на правосъдието.
Тематично проблемите са същите – въпросите относно независимостта на българския съд и отчетността на прокуратурата остават нерешени и именно в това следва да се търси основанието за възобновяване на обсъжданията и търсене на решения. А промяната, в резюме, трябва да се изразява най-малко в следното: разграничение на конституционно ниво на мястото и ролята на съда и на прокуратурата. Съдът следва да получи гарантирана независимост поне чрез намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет, който избира председателите на съдилищата и оценява, наказва и повишава съдиите. Трябва да бъде засилен общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез редуциране влиянието на главния прокурор и да бъде постигната обективността на прокуратурата по обвинителната ѝ функция, в това число и в успеваемостта на произведените обвинения в съда. Независимостта на прокуратурата следва да се разглежда в контекста на защитата на публичния интерес и по-близо до автономията.
Заключение
Духът на парламентаризма, макар и недодялано, намери своите естествени очертания в мандатите на 45-ото и 46-ото Народно събрание. На първо място – аргументираният дебат по съществените за живота на българската държава теми се завърна – проблемите с корупцията в управлението и станалите далеч по изразителни и наложителни реформи в съдебната власт. Основната тема – за справедливостта, тоест и за организацията на съда и прокуратурата, бе на дневен ред. Второ по реда си е възстановяването на естественото състояние на баланса между отделните власти и отчетност на министрите пред обществото чрез парламентарния контрол.
За да се върне духът на парламентаризма не е нужна надпревара по популистки теми или кой колко законопроекта ще внесе в НС. Редно е да се помисли какво заслужава подкрепа и кое пълно и аргументирано отхвърляне, за да успее следващото НС да извърши микрореформи с положителен знак там, където е трудно да събере мнозинство. И да помисли за неотложните реформи в областта на правосъдието, които изискват висока политическа ловкост и добра коалиционна култура. Повече от необходима е висока коалиционна култура в парламента по базисни реформаторски въпроси, тъй като те са изпълними само при високи надпартийни мнозинства, един вид да се научат да броят заедно до 180, колкото са минимално изискуемите мнозинства за ревизия на Основния закон. Добре знаем, че политическите отношения се консумират най-малкото охладени, положени на няколко страници, за да няма отмятане, за да не се чувстват предадени българските граждани и дори твърдите ядра поддръжници на политическите партии, подкрепящи бъдещата власт.
С пълната версия на доклада може да се запознаете от следния линк:
