Ще нахлуе ли Русия в Украйна и какво иска Путин?

Подготвят ли се руските сили за война в Украйна? На този въпрос отговаря британската агенция Би Би Си.   Около 130 000 руски войници са разположени в обсега на границите на Украйна, тъй като Русия изисква гаранции за сигурност от Запада. САЩ казват, че Русия разполага с всички сили, за да започне военни действи, но Русия многократно е заявявала, че няма такива планове. Това, което се случва, може да застраши цялата европейска структура за сигурност.  

Колко голям е рискът от инвазия?

Русия е категорична, че няма планове да атакува Украйна, а шефът на външното разузнаване Сергей Наришкин нарече “опасни лъжи”, разпространявани от САЩ и в западните столици.   Но заплахата се приема сериозно, защото Русия нахлу в Украйна през 2014 г. и превзе нейна територия.   Генералният секретар на НАТО предупреждава, че рискът от конфликт е много реален. САЩ казват, че руска инвазия може да се случи всеки ден, но не са сигурни дали президентът Владимир Путин е взел решение за това.  

Много западни правителства призоваха своите граждани да напуснат Украйна, а някои страни започнаха да изтеглят наблюдатели от европейската организация за сигурност ОССЕ. Висшият военен офицер на президента Байдън, генерал Марк Мили, предупреди, че мащабът на руските сили ще доведе до значителни жертви и сраженията в градските райони ще бъдат ужасяващи.  

Президентът на Украйна призова Запада да не разпространява “паника”. Франция вярва, че основната цел на Путин е да постигне по-добра сделка за сигурност и германският канцлер се отправя към Москва за разговори с президента Владимир Путин. Путин заплаши с “подходящи ответни военно-технически мерки”, ако това, което той нарича агресивния подход на Запада, продължи.   Приблизително 100 000 руски войници са разположени близо до границите на Украйна и още 30 000 участват в учения в Беларус, близо до нейната граница от 1084 км с Украйна.      

Колко голямо е военното натрупване на Русия?  

Заместник-министърът на външните работи на Русия наскоро сравни настоящата ситуация с кубинската ракетна криза от 1962 г., когато САЩ и Съветският съюз бяха близо до ядрен конфликт.  

Защо Русия заплашва Украйна?  

Русия дълго се противопоставяше на движението на Украйна към европейските институции, както към НАТО, така и към ЕС. Основното му искане сега е Западът да гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, отбранителен съюз от 30 държави.   Украйна граничи както с ЕС, така и с Русия, но като бивша съветска република има дълбоки социални и културни връзки с Русия и руският език е широко разпространен там.   Когато украинците свалиха своя проруски президент в началото на 2014 г., Русия анексира украинския южен полуостров Крим и подкрепи сепаратистите, които завзеха големи части от Източна Украйна. Оттогава бунтовниците се бият с украинските военни в конфликт, който отне живота на повече от 14 000 души.  

Какво иска Русия от НАТО?  

Русия говори за “момент на истината” в преразглеждането на отношенията си с НАТО. „За нас е абсолютно задължително да гарантираме, че Украйна никога, никога да не стане член на НАТО“, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков.   Президентът Путин обясни, че ако Украйна се присъедини към НАТО, алиансът може да се опита да си върне Крим. „Нека си представим, че Украйна е член на НАТО и започне тези военни операции. Трябва ли да влезем във война с блока на НАТО? Някой мислил ли е за това? Очевидно не”, казва Владимир Путин.   Москва обвинява страните от НАТО, че “напомпват” Украйна с оръжия, а САЩ, че подклаждат напрежение, за да сдържат развитието на Русия. Путин се оплака, че Русия “няма къде повече да се оттегли – смятат ли, че просто ще седим безучастни?”  

В действителност Русия иска НАТО да се върне в границите си отпреди 1997 г.  

Тя не изисква повече експанзия на изток и прекратяване на военната дейност на НАТО в Източна Европа. Това би означавало бойни части да бъдат изтеглени от Полша и балтийските републики Естония, Латвия и Литва, и да не бъдат разположени ракети в страни като Полша и Румъния.  

В очите на президента Путин Западът обеща още през 1990 г., че НАТО ще се разшири „ни сантиметър на изток“, но въпреки това го направи.   Това обаче беше преди разпадането на Съветския съюз, така че обещанието, дадено на тогавашния съветски президент Михаил Горбачов, се отнасяше само за Източна Германия в контекста на обединена Германия.  Горбачов каза по-късно, че “темата за разширяването на НАТО никога не е била обсъждана” по това време.  

Какво иска Русия от Украйна?  

Русия превзе Крим с аргумента, че има исторически претенции към него. Украйна беше част от Съветския съюз, който се разпадна през декември 1991 г. и Путин каза, че това е “разпадането на историческа Русия”.   Ключ към мисленето на президента Путин за Украйна дойде в дълга статия миналата година, когато той нарече руснаци и украинци “една нация”. Той определи настоящите лидери на Украйна като управляващ “антируски проект”. Русия също е разочарована, че мирното споразумение от Минск от 2015 г. за Източна Украйна далеч не е изпълнено.   Все още няма договорености за независимо наблюдавани избори в сепаратистки региони. Русия отрича обвиненията, че е част от продължаващия конфликт.  

Могат ли руските действия да бъдат спрени?  

Президентът Путин е говорил няколко пъти с Байдън. Еманюел Макрон каза, че руският лидер му е обещал по време на маратонските преговори, че той „няма да бъде източник на ескалация“.   Белият дом подчерта, че всяко преместване през границата представлява подновена инвазия, но посочва, че Русия има други оръжия, включително кибератаки и паравоенни тактики. Когато през януари 70 украински правителствени уебсайтове се сринаха, Русия отрече украинските обвинения, че стои зад атаката.   Пентагонът обвини Русия, че подготвя т. нар. операция под фалшиво знаме, като оперативни служители са готови да пуснат графично видео на фалшива атака, за да осигурят претекст за инвазия. Русия го отрече.   Русия също така раздаде около 700 000 паспорта в райони, управлявани от бунтовници, така че ако не получи това, което иска, тогава може да оправдае всяко действие като защита на собствените си граждани. 30-те членки на НАТО категорично отказаха всеки опит да си вържат ръцете за бъдещето. „Няма да позволим на никого да наруши политиката на отворени врати на НАТО“, каза заместник-държавният секретар на САЩ Уенди Шърман.   Въпреки че Украйна търси ясен график за присъединяване към НАТО, нейният посланик в Обединеното кралство Вадим Пристайко каза пред Би Би Си, че е готова да бъде гъвкава, за да предотврати война, преди да изясни, че ангажиментът за членство все още е част от конституцията на Украйна.   Швеция и Финландия, които не са членове на НАТО, отхвърлиха опита на Русия да ги спре да засилват връзките си с алианса. „Няма да оставим пространството си за маневриране“, каза премиерът на Финландия.  

Докъде ще стигне Западът за Украйна?  

САЩ и други съюзници от НАТО дадоха ясно да се разбере, че нямат планове да изпращат бойни войски в самата Украйна, но вместо това предлагат подкрепа.   Пентагонът приведе в бойна готовност 8500 войници и изпраща 3000 допълнителни войници в Германия, Румъния и Полша. Други съюзници от НАТО засилиха подкрепата си на източния фланг на алианса. Основните инструменти в оръжейната база на Запад изглежда са санкциите и военната помощ под формата на съветници и оръжия.   Полша предложи набор от дронове за наблюдение, минохвъргачки и преносими системи за противовъздушна отбрана. Обединеното кралство, Дания, Канада, Чехия и балтийските републики също са предложили помощ за сигурност.   Президентът Байдън заплаши руския лидер с мерки, „като такива, каквито не е виждал“, ако Украйна бъде атакувана. И така, какво биха включили?   Крайният икономически удар би бил прекъсването на връзката на руската банкова система от международната платежна система Swift. Това винаги се е разглеждало като последна мярка и има опасения, че може да се отрази зле на икономиките на САЩ и Европа.   Друга ключова заплаха е да се предотврати отварянето на руския газопровод “Северен поток 2” в Германия.   Президентът Байдън също предупреди, че ще обмисли лични санкции срещу Владимир Путин, ако Русия нахлуе в Украйна. Обединеното кралство също предупреди, че “тези в и около Кремъл няма къде да се скрият”.  

Как би изглеждала сделката?  

Потенциално споразумение би трябвало да обхваща както войната в Източна Украйна, така и по-широкия въпрос за сигурността. Съществува нестабилно прекратяване на огъня, но преговорите с участието на Русия, Украйна, Франция и Германия за възобновяване на мирните споразумения от Минск от 2014 и 2015 г., досега не успяха да намерят пробив.      

Пет изхода от конфликта в Украйна  

Украйна е дълбоко недоволна от условията на споразуменията, които смята, че са дали твърде много на Русия и сепаратистите. „Харесва ли ви или не, трябва да се примирите с това“, бяха думите на президента Путин по въпроса към лидера на Украйна.   Индикация за това къде Западът може да търси по-широко споразумение за сигурност с Русия може да произтича от изтекъл документ, изпратен до Москва от САЩ и НАТО.   В него САЩ казват, че биха могли да започнат преговори за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег, както и да предложат преговори за нов договор за междуконтиненталните ракети.   Вашингтон също така ще даде уверение, че няма крилати ракети в Полша или Румъния като част от „механизъм за прозрачност“, като Русия ще предостави уверения за две руски ракетни бази.