Строим три тунела под Балкана

Снимка илюстративна, източник: mediapool.bg

За осигуряване на бърза и сигурна транспортна комуникация по направлението север–юг през Стара планина Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) e възприета стратегия за изграждане на три тунела – под връх Шипка, през прохода „Петрохан“, както и тунелно пресичане на Стара планина по протежение на автомагистрала (АМ) „Черно море.“

От агенцията категорично уверяват, че работата по подготовката на проекта за изграждането на

тунел под връх Шипка продължава да напредва.

За обекта вече е издадено Решение по ОВОС и са завършени и всички необходими отчуждителни процедури. Проектът е предложен за включване в Програма „Транспортна свързаност 2021-2027″ . Очаква се до средата на тази година  програмата да бъде одобрена, след което да започне подготовката на т. нар. „проектни фишове“, с които се кандидатства за финансирането на проекта.

Избран е изпълнителят за проектирането и изграждането на тунела под Шипка. Това е „Консорциум ПСВТ“ с участници „Пътни строежи – Велико Търново“ АД, „Хидрострой“ АД и „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД. Цената му е 358 млн. лв. с ДДС, проектирането трябва да приключи за 240 дни (8 месеца), а срокът за същинското строителство, който започва да тече от подписване на „Протокол 2а“ за откриване на строителната площадка, е 1280 дни (42 месеца). В отделна тръжна процедура е избран и консултантът, който ще осъществява техническия надзор.

„С бъдещия тунел под Шипка значително ще се скъси времето за пътуване и ще се повиши безопасността и комфорта за водачите на МПС по направлението Русе – Велико Търново – Стара Загора – ГКПП „Маказа“ и ГКПП „Капитан Андреево“, категорични са от АПИ, като припомнят, че това ще е най-дългият пътен тунел у нас засега – около 3.2 километра.

За подобряването на транспортната свързаност между София и Северозападна България (по-конкретно с областите Монтана и Видин, както и с “Дунав-мост II), в АПИ вече работят и по проект за строителство на

тунел под „Петрохан“.

За осъществяване на проекта е планирано още през следващите месеци да се възложи изработването на доклад по ОВОС. Очакванията са до средата на 2023 г. докладът да е готов, а “съответното” решение – публично огласено.

Най-късно до края на лятото в АПИ планират да обявят и обществената поръчка за избор на изпълнител на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и създаване на Подробен устройствен план – парцеларен план за модернизация на път II-81 София-Монтана, включително с изграждането на тунел под Петрохан. Целта е да не се губи време, като се осигури идеен проект още докато текат проучванията по изготвянето на доклада и на решението по ОВОС.

От това става ясно, че реализацията на бъдещия тунел под Петрохан предвижда и паралелна пълна модернизация на второкласния път II-81 София – Монтана (обща дължина 84 км) до привеждането му към габарит Г-20. Това ще рече значително разширяване на сегашното двулентово шосе – до две платна с по две ленти за движение във всяка посока, с разделителна ивица между тях. Нещо, което би привлякло значителна част от автомобилния трафик, който сега заобикаля от изток и хем удължава пътя си с близо 100 км, хем натоварва значително и без това тежкия трафик в участъка на магистрала “Хемус“ между София и Ботевград и по гъмжащия от завои път Е-79 Ботевград – Мездра – Враца – Монтана.

Вече е изготвено и прединвестиционно проучване, с което са “начертани” три варианта за тунела – червен, светлосин и тъмносин.

В по-голямата си част и трите варианта следват трасето на сегашния път II-81 Костинброд – Монтана. При червения и тъмносиния вариант обаче тунелът ще преминава под върховете Гола глава и Зелена глава, а при светлосиния – под връх Проденица и под местността Петрохан. Дължината на самия тунел ще се уточни след избора на конкретно трасе. Според два от вариантите “тръбата” ще е дълга около 4 км, а при третия – почти 7 километра.

Според превозвачи проектът за разширяване на пътя Костинброд – Монтана и изграждане на тунел под Петрохан е крайно необходим, но ще направи опашките на Дунав-мост ІІ още по-дълги. За да се избегне това, още отсега държавата трябва да помисли за увеличаване пропускателната способност на моста, като и за изграждането най-малко на два или три буферни паркинга.

Трети тунел със сигурност ще бъде изграден през следващите години и в най-източната част на Стара планина. От АПИ обясняват, че през 2021 г. е разгледан и приет на заседание на Експертния технико-икономически съвет (ЕТИС) към агенцията изготвеният разширен идеен проект за доизграждане  на автомагистрала „Черно море“.

С проекта се предвижда

тунелно преминаване на Еминския дял на Стара планина.

На заседанието на ЕТИС е прието трасето на АМ „Черно море“ да се развие по комбиниран вариант. Според него тунелът, който ще е с дължина около 950 м, трябва да премине най-високия рид на планината между северозападната страна на с. Кошарица и югоизточната страна на с. Плазовец. Допълнителната лента за бавнодвижещи се МПС, която е предвидена в открития участък на магистралата, ще бъде запазена и в подземното съоръжение.

Точното положение и дължина на тунела ще бъдат определени в зависимост от инженерно-геоложките проучвания в следващия проектен етап, който ще започне след приемането на Решение от МОСВ и определянето на следа, по която ще се развие магистралното трасе. АПИ вече е уведомила МОСВ за инвестиционното намерение за изграждането на магистрала „Черно море“ с тунелно преминаване под Балкана, съобщават още от агенцията.

Припомняме, че работата по тази пътна артерия започна преди повече от 50 години. Тя трябва да е с дължина около 100 км, като  досега са пуснати в експлоатация цели… 8 километра – от края на “Аспаруховия мост” до село Приселци. Също от преди половин век се знаят и ползите от окончателното изграждане на магистралата – значително подобряване на транспортната свързаност между Северното и Южното Черноморие, както и рязко намаляване на тежките катастрофи и загиналите по опасните завои на Поморийския проход.

Вестник „Банкеръ/Белчо Цанев