Тристранният съвет обсъди бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 година

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди пректобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г.

Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов коментира, че в последните дни проектът на закон за бюджета на ДОО за 2025 г. е бил в центъра на общественото внимание заради процента, с който ще се осъвременят пенсиите от 1 юли. Той посочи, че финансовите параметри на законопроекта са разработени при допускането, че пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще се увеличат с 8,6% от 1 юли, като процентът е изчислен по швейцарското правило. Същият процент и от същата дата се прилага и за минималните размери на пенсиите за трудова дейност и размера на социалната пенсия за старост, както и за свързаните с нея пенсии и добавки. Иванов отправи призив въпросът за осъвременяването на пенсиите да не се превръща в причина фокусът на дискусията да се измести от други не по-малко важни параметри на законопроекта.

Философията на законопроекта намира обективен израз в три думи: стабилност, сигурност и баланс, посочи Иванов.

Според проектобюджета приходите на ДОО за 2025 г. са разчетени на близо 15,216 млрд. лева, което е ръст от 18,1% спрямо 2024 г. Това нарастване на приходите отразява увеличаването на минималната работна заплата от 933 лв. на 1077 лв., политиката по доходите в публичния сектор и нарастването на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. Отразени са и очакванията за ръст на осигурените лица поради подобряване на ситуацията на пазара на труда и нарастването на средния осигурителен доход за страната.

Иванов каза още, че вградените в законопроекта политики не водят до влошаване на финансовото състояние на ДОО, дори се създават предпоставки за неговото укрепване.

През 2025 г. се очаква средната пенсия да нарасне с 10,4% в номинално изражение, а покупателната й способност – с близо 7,8%. Прогнозата е, че разходите за пенсии ще са над 24,1 млрд. лева, което се равнява на около 11,1% от очаквания БВП за тази година. Разходите за парични обезщетения и помощи ще са близо 3,074 млрд. лева, отбеляза Иванов.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изрази подкрепа за проекта на бюджет за ДОО. „Радвам се, че най-уязвимата част на населението няма да плати тежката ситуация, в която се намираме. Благодаря на всички партньори в това управление, че намерихме диалог и излязохме в една добра ситуация спрямо най-уязвимата част от населението“, посочи Гуцанов.

От Министерството на финансите също изразиха подкрепа на проектобюджета на ДОО.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържаха от подкрепа на проектобюджета на общественото осигуряване. Председателят на УС на АИКБ Васил Велев каза, че от асоциацията предлагат замразяване на пенсиите или алтернативно изваждане на ковид добавката от пенсиите. „Тя беше сложена временно, после остана като много временни неща за постоянно“, отбеляза Велев. За периода 2022-2024 г. имаме ръст на средната пенсия със 71% при инфлация 25%, очевидно сме увеличили пенсиите за няколко години напред, посочи още той. Друго предложение на АИКБ е за промяна в осигурителните правила, като заетите в бюджетната сфера да се осигуряват за своя сметка в пропорция, в каквато се осигуряват и заетите в реалния сектор, наети по Кодекса на труда.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) коментира, че говорейки за осъвременяване на пенсиите, трябва достатъчно честно да се каже на пенсионерите какви са дългосрочните разчети на НОИ. Всъщност големите ръстове в осъвременяване на пенсиите приключват тази година. Следващите години 2026-2027 г. говорим за ръстове в порядъка на 4% и по-малко, посочи тя. По думите й, като се повдигне въпросът трябва ли пенсионерите да платят „тази цена“, е справедливо да се каже, че не пенсионерите плащат цената, а всички работещи. Минчева отбеляза още, че е добре да се знае, че пенсионната система е важна за работещите хора. Важно е да се работи за увеличаване на финансовата грамотност, в противен случай възпитаваме хората, че когато стигнат пенсионна възраст ще бъдат най-ощетени, но независимо от това държавата ще се грижи за тях, било независимо дали плащат осигуровки, каза Минчева.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изразиха принципна подкрепа на проектобюджета на ДОО. Председателят на палатата Цветан Симеонов каза, че не подкрепят увеличението на максималния осигурителен доход, което отново става по административен път.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че се въздържат от подкрепа. Основното им противоречие е дългогодишното настояване за изработване на механизъм за увеличаване на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата и продължават последователно да го защитават, обясниха от КРИБ.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) посочиха, че ще подкрепят закона за бюджета на ДОО при три условия – ръст на осигурителните вноски, размерът на минималното дневно обезщетение за безработица да бъде увеличено на 30 лв. и предложението им за ограничаване на периодите на деклариране на осигурителни вноски без реално внасяне на шест месеца максимум.

Една от причините да не подкрепим този бюджет е, защото се говори за 5% увеличение на заплатите на работещите в НОИ. Със „скърцане“ със зъби бяхме готови да се съгласим на 10%, сега ни предлагате 5%, посочи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.