20 млрд. лева за България за да догонва в ЕС

20 млрд. лева европейско финансиране по оперативни програми ще получи България от ЕС. 14 млрд. лева от тях вече са одобрени. Тези инвестиции ще изискват и национално съфинансиране по определени проекти, кактро и частни инвестиции.

Кохезионната политика е един от основните инструменти, който обединява отделните страни и помага в Европа да не се стигне до свръхконцентрация на ресурсите и печалбите от общия пазар само в някои страни. Тази политика трябва да бъде продължена. Това заяви в интервю за БТА служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов. 

“На първо място трябва да се търсят най-добрите практики от досегашните програмни периоди. Тази политика трябва да стане по-видима и по-ясна за гражданите“, посочи вицепремиерът. 

Според него кохезионната политика, която Европейският съюз провежда, трябва да бъде насочена и към друг голям проблем – демографския. 

“Някои от регионите опустяват. Това е огромен проблем в България, дори един от най-големите. Когато правим такива инвестиции, трябва да мислим и за този фактор“, смята Атанас Пеканов. Той увери, че е защитил тази теза и на редовното заседание на Съвет “Общи въпроси”, формат “Кохезия”, който се проведе неотдавна в Брюксел.

Кохезия

“Терминът “кохезия” е малко по-сложен. Най-лесният начин да го обясним е, като го наречем “политика на сближаване”. Политика, която позволява всички региони да се приближат към стандартите на най-силните икономики в Европа. Защо се прави това? Общият пазар предоставя на Европейския съюз изключително много предимства, сред които мобилност на капитала и труда, но създава и някои трудности пред регионите, които имат трудности да наваксат. Такъв пример са голяма част от регионите в Източна Европа. Ето защо от десетилетия една от най-големите политики на Европейския съюз е политиката за сближаване. Това са средства, които отиват за страните, имащи нужда да конвергират, да наваксат и да започнат да настигат най-силните региони. Общият пазар отчасти фокусира голяма част от инвестициите, което може да направи по-трудно някои от не толкова конкурентоспособните региони да са на нивото на тези, които са най-отпред. Именно по тази линия трябва да има дългосрочни инвестиции, които да подпомагат икономическата среда, конкурентоспособността и растежа на отделните страни членки. В случая – на по-новите страни членки, които имат трудности в някои отношения“, обясни вицепремиерът, отговарящ за управлението на евросредствата. 

На какви средства може да разчита страната ни? 

“По оперативните програми в новия програмен период, които са в Социалния и Кохезионния фонд, страната ни разчита на над 20 млрд. лева, от които 14 млрд. лева вече са одобрени. През последните два месеца бяха одобрени осем от десетте програми. Очакваме в идните дни и последните две да бъдат одобрени. Това е ресурс от над 14 млрд. лева европейско финансиране, към който ще се добави и частично национално съфинансиране по някои от програмите и процедурите, изискващи такова. Това ще доведе до вливане в българската икономика на по-голяма сума, от тази, която получаваме. Именно това е и целта – не само Европейският съюз да инвестира, а това да катализира и частни инвестиции“, разказа вицепремиерът Пеканов. 

Инвестиции

Сред важните инвестиции, които ще бъдат направени по транспортната програма, Атанас Пеканов открои инфраструктурните, сред които – тунела под Шипка, автомагистралата Русе – Велико Търново, както и друга пътна и железопътна инфраструктура. 

“Имаме нужда и от стимулиране на интермодалността, така че хората да се прехвърлят от един вид на друг вид транспорт. В тези сектори се залагат и важни реформи, някои от които са част от Плана за възстановяване и устойчивост. Там има реформа за осъществяване на устойчива градска мобилност. Това означава голяма част от новите автобуси, които се купуват, да са съобразени с новите стандарти на зеления преход“, посочи той. 

По програма “Образование” голям ресурс ще бъде отделен за модернизация и приобщаване на учениците, особено на ранно отпадащите от образователната система, стана известно от думите му. 

Сериозни ресурси ще бъдат отделени за активизиране и подобряване на човешкия капитал – квалификация, преквалификация и намиране на нови възможности. Всичко това ще се случи по програмата “Развитие на човешките ресурси”, която трябва да стимулира активността на работещите и хората, останали без работа. Предвидени са и средства за най-уязвимите, които ще бъдат подпомагани през Програмата за храни и основно материално подпомагане – с топъл обяд, детска кухня, пакети с храни и такива с хигиенни материали за бебета. 

“Важни са и основните средства, които ще отидат към бизнеса – малките и средни предприятия, по двете основни програми: “Иновации и конкурентоспособност” и новата Програма за научни иновации. И по двете ще има солиден ресурс, чрез който малките и средни предприятия да влагат повече инвестиции за това да бъдат природосъобразни, да подобрят енергийната си ефективност, дигитализацията и кръговата икономика. По новата програма университети и други научни институти ще могат да правят инвестиции в научни достижения“, коментира още вицепремиерът. 

Ще се отрази ли политическата нестабилност на усвояването на този ресурс? 

“Въпреки някои спекулации, по отношение не оперативните програми не бих казал, че има голямо закъснение. Всички други страни, в общи линии, също тази година са получили одобрение на оперативните си програми. Някои дори след нас са подписали т. нар. споразумение за партньорство. Това се дължи също и на кризата с пандемията. Европейският съюз се забави с приемането на новия регламент, защото той трябваше да бъде приет, докато се случваха доста големи изпитания и предизвикателства. Новите програми бяха напасвани към тези променящи се обстоятелства, така че да отговарят на целите на Европейския съюз, сред които са зеленият и дигиталният преход“, уточни Атанас Пеканов. 

Според него ключов момент ще бъда изпълнението, а прекалено честата смяна на ръководствата в институциите може да доведе до частично забавяне.

“Това е проблем. Трябва да сме зрели и да се действа възможно най-бързо, за да се използват ресурсите“, смята Пеканов. 

Важна и дългосрочна политика

“Политиката на сближаване е важна и дългосрочна инвестиционна програма, която трябва да помага тези региони, които все още имат нужда да конвергират. Тя го е правила. Според анализ, изготвен от Европейската комисия, доходите и брутният вътрешен продукт в България нарастват от 34% от средноевропейските на 50%. Според мен е трябвало да нараснат и повече. От тези 16% растеж, 5% се дължат на кохезионната политика и инвестициите, идващи от нея. Ето защо кохезионната политика трябва да продължи да следва дългосрочните си цели, а не да се използват ресурсите за отговор на други кризи“, каза в заключение вицепремиерът.